Хедър Греъм - Интриги

— Каквото и да стане, ти ще бъдеш богата вдовица.

— А ти продължаваш да обичаш Ан, както и преди!

Проклети жени! Неразгадаеми създания! Особено тази малка свободолюбивка от колониите! Пиърс се изправи, отиде до камината и се облегна на перваза. Раменете му се опънаха. Той се взря в пламъците, после несъзнателно помилва мрамора. Омагьосан от нежната, въздушна красота на Ан, той бе взел твърдо решение да я направи своя съпруга. А сега беше женен за едно диво зверче. Диво, но толкова възхитително…

— Да бъда проклет — заяви той с тих, овладян глас, — ако се чувствам обвързан с този фарс и не спя с жената, която ми натрапиха.

Когато се върна при леглото, Роуз се надигна насреща му, готова за бягство. Пиърс изруга ядно, захвърли наметката си и издърпа ризата през главата си. Никога не беше помислял, че първата му брачна нощ ще протече по този начин. А сега щеше да принуди милата си съпруга да изпълни брачните си задължения.

Имаше намерение да бъде мил и внимателен с нея, но преди да я вземе в обятията си, тя се хвърли към другата страна на леглото.

— Ако ме изнасилиш, ще си платиш за това скъпо и прескъпо! — заплаши го тя. Какъв заповеднически тон! Като истинска херцогиня.

Вбесен, мъжът забрави добрите си намерения.

— Вече си платих, скъпа. И сега стоката е моя. Като дъщеря на търговец ти би трябвало да разбираш от тези неща.

Роуз побледня и Дефорт веднага съжали за грубите си думи. Ала нямаше как да ги върне обратно.

— Дано те хвърлят в най-черната дупка на ада! — изсъска гневно тя. Скочи от леглото и се втурна към вратата, без да помисли къде би могла да избяга.

Пиърс я настигна само след няколко секунди, грабна я на ръце и я хвърли грубо на леглото. Тя изпищя, но веднага скочи на крака, докато той сваляше ботушите и панталона си. После застана широко разкрачен пред леглото и тя устреми поглед в голото му тяло. Кръвта нахлу в лицето й и тя се сви на кълбо. Ако не й беше препречил пътя, щеше да направи още един опит за бягство. Мъжът легна върху нея, стисна бедрата й между краката си, без да обръща внимание на протестите й. В очите й заблестяха гневни сълзи и тя заудря с юмруци по гърдите му.

— Стига…

Без да чува отчаяните й протести, той сграбчи китките й и отново ги притисна във възглавницата.

— Стой мирно!

Роуз го погледна втренчено и след известно време той пусна ръцете й и обхвана лицето й с две ръце. Бавно и изкусително устните му се плъзнаха от устата към шията й, за да намерят мястото, където биеше пулсът. Тя извика задавено и отново се опита да се изплъзне.

— Недей — пошепна тихо той и улови ръцете й. Роуз потръпна и сведе клепачи. — Искам да ми кажеш какво си спомняш. Сигурен съм, че помниш първата ни нощ. Вярно е, тя беше измама — но и сладка магия.

— Може би за теб… — прошепна нещастно тя.

— За теб също, мила моя.

— Много си суетен!

— Наистина ли?

— Чувствах се ужасно!

— Този път няма да те боли — обеща твърдо той.

Тя го погледна изненадано, учудена, че той помнеше болката й, докато тя се бе опитвала да я забрави. Без да бърза, Пиърс развърза шнуровете на корсета й, макар че тя се опитваше да отблъсне ръцете му.

След като разголи раменете й, той задърпа нетърпеливо ленения корсет.

— Не мога да разбера защо жените носят всички тези дрехи — изръмжа сърдито той.

— Можеш да си спестиш усилията.

— О, не, искам да им се насладя докрай — отговори той и дръпна с все сила копринения шнур.

Най-после свали корсета й и се изправи, за да я разсъблече. Роуз се възползва от този миг, за да се измъкне изпод него и да скочи от леглото. Ала се спъна в собствените си поли и полетя към пода.

Пиърс се наведе над ръба и я загледа като омагьосан. Тя лежеше на мекия килим, леко замаяна, и се опитваше да си поеме дъх. Усети погледа му и се опита да се изправи, но остана пленница на копринените си фусти. Той се надигна на лакти, за да се наслади докрай на безсмисленото й упорство. След малко хвана ръцете й, издърпа я на леглото и свали фустите й. Видът на голото й тяло ускори биенето на сърцето му. Тази жена беше прекрасна, безупречна от главата до петите, с кожа като коприна и съвършено оформени гърди, стройна като тополка, но изкусително закръглена точно където трябваше… Разрошената червенокестенява коса подчертаваше съвършената красота на бледото лице. Той видя как силно биеше сърцето й и прочете в очите й, че е готова отново да побегне, ако ръцете й не бяха в неговите.

— Къде би отишла, ако реша да те пусна? — попита тихо той. — Никъде няма да ти дадат убежище. — Тя отвори уста, но не можа да каже нито дума. Той я прегърна и усети вълнението на младите гърди. Сърцето й биеше като безумно. Пръстите й се плъзнаха по раменете му и тази лека милувка запали огън в кръвта му.