Хедър Греъм - Интриги

— Бихте могли да погледнете на случилото се и от другата страна.

— Какво искате да кажете?

Пиърс се приведе към него.

— Само няколко часа преди тази злощастна нощ тя ми заяви, че винаги получава онова, което желае. Каза ми буквално, че ако някога ме пожелае, ще ме има.

— Значи мислите, че е била съучастница на онези двамата?

— Това не бива да се изключва.

Кралят поклати глава.

— Съмнявам се. Роуз не е дошла при мен, за да постави изискванията си.

— О, да, тя е самата невинност! — изръмжа Пиърс. — Вероятно знае, че може да си спести усилията, защото кралят е решен да ме ожени.

— Аз не съм Хенри VIII и не ви заплашвам. Моля ви да постъпите като мой приятел и верен поданик, като човека, който се бореше за трона ми почти толкова упорито, колкото и аз самият. Моля ви да се ожените за момичето.

Пиърс стисна здраво зъби, за да не даде воля на гнева си. Чарлз искаше от него нещо невъзможно. Вероятно не можеше да постъпи по друг начин. Под кралския покрив беше извършена несправедливост и жертвата имаше право да получи обезщетение. Кралят щеше да вложи всичките си сили, за да защити момичето.

— Впрочем, Роуз Удбайн твърди, че ме мрази и се отвращава от мен — процеди през зъби той. — Заяви ми, че предпочита да се омъжи за маймуна.

Чарлз махна с ръка.

— Сигурен съм, че ще преодолее враждебността си. Тя също знае, че повечето бракове се уреждат от чужди хора.

— Боя се, че няма да се примири.

— Разбира се, че ще го направи, след като аз й заповядам.

— Но, Чарлз, аз не мога да забравя какво се случи през нощта!

— Аз не искам да забравите. Само ви моля да постъпите, както изисква почтеността.

Пиърс преглътна мъчително. Добре, той щеше да се ожени за американката, да я затвори в провинцията и да хвърли някъде ключа.

— Желанието ви е заповед за мен, Ваше величество — отговори твърдо той.

— Много се радвам. — Чарлз стана и се обърна към слугата си. — Повикай отец Мартин и донеси документите, които съм подготвил. Аз ще ви оженя за госпожица Удбайн вместо баща й. Слугата ми Деймън и лейди Бауър ще бъдат свистели на венчавката. Церемонията ще се състои тази вечер. Време е да доведете булката, Пиърс.

— Искате да я доведа тук и да се оженя за нея още тази вечер? — Дефорт не можеше да повярва на ушите си.

Чарлз беше уредил всичко още след вестта за изчезването на лейди Ан. Защо беше това бързане? Защото бащата на Роуз заемаше важно място в колониите и защото имаше много пари. Чарлз беше предпазлив крал и искаше да запази короната и главата си. Затова беше готов да ожени приятеля си за дъщерята на влиятелния колониален търговец. Пиърс прехапа устни. Значи тя щеше да стане негова жена. Винаги на разположение… Той бе загубил любовта си, но страстта оставаше. Дали я желаеше? Или изпитваше див гняв? Той погледна краля и се изправи.

— Е, Ваше величество, позволете ми да доведа очарователната си малка годеница. — Той направи дълбок поклон и излезе от кралските покои. Как ли щеше да изглежда като младоженец, особено в сегашното си душевно състояние? Спря насред коридора и избухна в луд смях. Вече знаеше защо Чарлз е изпратил за Гарт. Старият прислужник трябваше да подготви всичко за първата брачна нощ.

Усилията му бяха напразни. Гарт трябваше да си замине за имението. Пиърс не можеше да остане нито ден повече в кралския двор. Щеше да се ожени за Роуз и да я отведе в замъка си. Ако беше участвала в заговора, тя щеше да се радва, че е получила желаното, и да води живот на съпруга с всичко, което се включваше в това понятие!

Роуз прибра в раклата и последната от роклите си и приседна на края на леглото. След злокобния лов тя не излизаше навън, защото не искаше да се среща с кралските придворни. Тъгуваше за Мери Кейт. Тревогата за вярната й приятелка и прислужница й тежеше като камък. Кралят й бе обещал да я намери и хората му бяха тръгнали да събират сведения. Ако се съдеше по последната информация, Мери Кейт се намираше на борда на един от корабите, които плаваха към колониите — докарана там в безсъзнание и представена за болнавата стара леля на един от пътниците.

Джером и Джеймисън бяха обмислили плана си до последната подробност. А Дефорт имаше наглостта да я обвини, че им е съучастница! Тялото й трепереше като в треска. Не, сега нямаше да мисли за него. Един от стражите й беше казал, че тази вечер от лондонското пристанище ще отплава кораб за колониите. Целта му беше Джеймстаун във Вирджиния. Роуз беше твърдо решена да си отиде в къщи — със или без кралското разрешение.