Хедър Греъм - Интриги

— Тя ви е писала.

— Какво?

Чарлз извади писмото от джоба на брокатения си халат. Пиърс позна веднага печата на любовницата си. Той грабна пергамента, разкъса го и се опита да укроти лудото биене на сърцето си. Прочете набързо писъмцето, написано с красивия едър почерк на Ан.

Скъпи Пиърс,

Прости ми, че ти причинявам тази мъка. Не се съмнявай в любовта ми, но животът ни се промени. Аз ще се омъжа за Джеймисън, който сложи сърцето си в краката ми и ме увери, че ме обича искрено и дълбоко. Тъй като брат ми одобрява тази връзка, аз ще се съглася да стана лейди Брайънт, не на последно място и за да поискам мир между мъжете, които обичам. Моля те, не си отмъщавай, защото не бих понесла, ако някой загине заради мен.

Желая ти щастие.

Писмото се изплъзна от безчувствените пръсти на Пиърс и падна на пода. Дали Ан беше написала това писмо по принуда? Вероятно не. Тя беше от хората, които се отвращаваха от убийствата и коварните заговори и беше готова да направи всичко, за да ги предотврати. Той коленичи, вдигна пергамента, прочете краткото писъмце още веднъж, вгледа се в буквите. Почеркът й беше сигурен и спокоен. Очевидно не беше изтърпяла мъчения.

— Знаете ли какво пише в писмото? — попита тихо той.

— Тъй като познавам Ан, мога да си го представя. Тя ви моли да я забравите и да започнете нов живот. Точно така трябва да постъпите.

— Велики Боже! И онези негодници да останат ненаказани?

— В нашето общество е нормално браковете да се уреждат по този начин — отговори безизразно Чарлз. — Ако позволите, ще ви напомня, че аз също дължа брачното си щастие на такава уговорка. — След кратко колебание той добави: — Лейди Ан е зряла жена и има известен опит.

— Какво означава това?

Чарлз въздъхна.

— Тя е имала и други любовници, Пиърс.

— Това не дава никому право да я отвлече!

— Така е, но тя ще съумее да се справи с Джеймисън. Каквото и да се е случило през последната нощ, очевидно е, че тя се е примирила със съдбата си. Ако се опитате да поправите сторената несправедливост, ще предизвикате истинска трагедия. Вие също трябва да се ожените, за да запазим мира и приличието в царството, както стори лейди Ан.

Пиърс пое дълбоко дъх.

— Господи, аз съм приятел на краля! Как ли се отнасяте към враговете си?

— Спечелил съм си име на благ и умен монарх, затова ще отмина с мълчание забележката ви. Защо тъкмо вие, моят верен и смел войник, се оказахте толкова сляп? Часове наред търсихте Ан. Това беше почтен, благороден жест. Знам, че я обичахте. Отвращавам се от онова, което ви сториха онези подли типове, но станалото станало. Трябва да разберете, че се намирам в много сложно положение. При тази афера пострада и друга личност.

Пиърс трепна като от удар.

— Роуз Удбайн?

— Точно така. Значи все още помните момичето? — попита иронично Чарлз.

— Твърде е възможно да е участвала в интригата.

— Глупости!

— Баща й е известен с търговските си умения, с дързостта и алчността си. Още от самото начало беше решен да ми продаде дъщеря си.

Кралят вдигна неодобрително вежди.

— Все пак той е по-богат от цар Мидас. А Роуз не може да бъде наречена грозна стара вещица. Тя е най-красивото момиче в двора ми.

— Тогава не би трябвало да се доближавам много до нея, Ваше величество…

— Вече го направихте. Преди да се срещне с вас, тя беше добродетелна и невинна. — Кралят погледна приятеля си право в очите. — Като ваш крал имам право да ви помоля да се ожените за момичето. Ако хората узнаят, че сте обезчестили госпожица Удбайн и сте я изоставили, ще избухне скандал, а аз не мога да си го позволя.

Пиърс се отпусна тежко на мястото си и погледна гневно господаря си.

— Не искам да се женя.

Чарлз затвори за миг очи и лицето му помрачня. Изпитваше искрена болка, че трябваше да постъпи така с най-добрия си приятел и лоялен васал. В същото време съзнаваше, че няма друг изход. Той беше кралят, който се беше върнал в английската си родина след дългогодишно изгнаничество. Сега трябваше да задържи завоювания с толкова усилия трон, да се наложи в този нов свят, където се издигаше търговската класа и значението на хора като Ашкрофт Удбайн видимо нарастваше. За монарха беше само от полза да има приятели търговци. Много му се искаше да открие Джеймисън и Джером и да ги прати в Тауър, но знаеше, че много от благородниците му ще ги защитят. Тогава щеше да се пролее кръв, а той беше уморен от битките. Пръстите му затропаха нервно по масата.

— Познавам ви от дете, Пиърс. Вие сте великодушен и любезен човек. Държите се добре дори с последния уличен просяк. Защо забравяте добротата и приличието? Вие постъпихте несправедливо с бедната Роуз Удбайн.