Хедър Греъм - Интриги

— Негово величество ще ви обясни сам, милорд. Радвам се, че дойдох при вас. Сега ще ви обръсна бързо и ще ви помогна да се облечете, защото кралят не бива да чака дълго, дрехите ви са готови. Седнете пред огъня, а аз ще наточа бръснача.

Пиърс се подчини с готовност. Загърна се в хавлията и се настани удобно пред камината. Докато Гарт го бръснеше, му разказа за изчезването на лейди Ан и сподели опасенията си, че вероятно е била отвлечена от брат си и лорд Брайънт. Не спомена името на Роуз Удбайн, защото приемаше, че Чарлз не е разкрил ролята й в ужасната афера, за да я предпази от скандала

— Сигурен съм, че кралят ще ви помогне да се справите с неприятностите, милорд — успокои го Гарт.

— Да, разбира се. — Пиърс затегна колана с шпагата. Дори след войната не се разделяше с вярното си оръжие. Нахлупи широкополата шапка с перо, кимна на слугата и излезе от покоите си. По дългите коридори срещна множество приятели и познати и ги поздрави учтиво, макар че всеки път трябваше да стиска здраво зъби, като виждаше любопитните лица и скритото шепнене. Сигурно вече цяла Англия знаеше, че лейди Ан е била отвлечена и лорд Дефорт е извън себе си от гняв.

Чарлз го очакваше в частните си покои. Един слуга го пусна да влезе и за своя изненада Пиърс намери краля на малката масичка под прозореца, сервирана за двама.

Херцогът примигна изненадано. Кралят не се хранеше често с кралицата, но почти винаги срещу него седеше друга прелестна личност.

— Очаквате ли някого, Ваше величество? — попита несигурно той.

Чарлз посочи празния стол.

— Да, скъпи приятелю, вас.

Гостът побърза да заеме мястото си и един слуга му наля вино.

Пиърс се взираше замислено в червената течност. Вероятно миналата вечер бяха сипали опиат във виното му.

— Е, какво открихте? — попита Чарлз.

— Почти нищо. Знам само едно: Джером и Джеймисън са изковали плана си с всички подробности. И след като са отвлекли жертвата си, просто са изчезнали от лицето на земята. — Пиърс се приведе напред. — Имам нужда от вашата помощ, Чарлз. Трябва да намеря Ан, на всяка цена.

Кралят остави салфетката си и въздъхна.

— Много съжалявам, Дефорт. Обикновено не отказвам на молбите ви, нали знаете. В този случай обаче не мога да направя нищо за вас.

— Аз не очаквам чудо, Ваше величество. Но вие имате толкова много слуги. Можете да ми помогнете да намеря следите на бегълците…

— Пиърс, изслушайте ме, моля ви. Тази сутрин лейди Ан и лорд Брайънт са били венчани в параклиса на Хершиър Плейс от католическия свещеник отец Къри, който се грижеше за папистите в семейното имение на Джеймисън. Не зная дали лейди Ан е била принудена да каже да, или е действала по своя воля, но по всичко личи, че женитбата е законна.

Пиърс се намръщи заплашително.

— Двамата са сключили брак без ваше разрешение! С католическа церемония! Можете да поискате развод.

— Легалният развод не се постига толкова лесно, дори когато кралят е вашият най-верен приятел, Пиърс. Ще се наложи да се обърна към католическата и англиканската църква…

— Да върви по дяволите църквата!

— Пиърс! Не мога да влоша отношенията си с църквата, би трябвало да го разберете. Изслушайте ме, моля ви. Имам намерение да се отнасям с уважение към всички вероизповедания в кралството си. Като си помисля за всички онези мъже и жени, които са били обезглавени и изгорени на клада по време на религиозните войни, ме обхваща луд гняв. Аз съм привърженик на англиканската църква, защото не искам да рискувам трона си и да го предоставя в ръцете на хората, които мразят папистите от дните на кървавата Мери. От друга страна, няма да доставя удоволствие на католиците, които искат да видят отсечената ми глава да се търкаля по площада. Двамата са женени и бракът е валиден, все едно дали са били венчани от католически или протестантски свещеник.

— Въпреки това аз ще намеря Ан. Ще я измъкна от лапите на онзи негодник. Сигурен съм, че не е станала доброволно съпруга на Джеймисън.

Кралят изпъна силните си рамене.

— Забранявам ви.

— Какво? Аз ви последвах от Англия в Шотландия, а после и на континента, Ваше величество. А сега ми забранявате…

— Искам да ви запазя жив, Пиърс! Ако онези страхливци успеят да се доберат до вас, ще ви убият, без да им мигне окото. Ако се срещнете с тях в сегашното си състояние, ще извършите убийство и дори аз няма да мога да ви спася от бесилката.

— Велики Боже! — Пиърс удари с юмрук по масата. Чарлз дори не трепна, но слугата отскочи уплашено. — Знаете ли какво изисквате от мен, Ваше величество? — Той скочи на крака и се заразхожда нервно по стаята. — Искате да забравя всичко, да остана в двора, да танцувам и да се смея, докато Ан…