Хедър Греъм - Интриги

Погледна отново Роуз и в очите му имаше такава омраза, че тя изпищя тихо и се сви в другия край на леглото. Много й се искаше да скочи и да избяга от стаята му въпреки голотата си.

Беше го сравнила с кон, магаре и елен, но сега й приличаше на разярен лъв.

Мъжът застана пред нея и тя видя трептенето на мускулите по ръцете му, свитите юмруци, заплашително смръщеното чело. Очевидно полагаше огромни усилия да се сдържа, за да не я удуши.

— Господи! — прошепна задавено той. — Какво ми причини!

— Аз? — Тя скочи като ужилена и се хвърли като фурия върху него, решена да му издере очите. — Аз! Мръсник! Защо не се запиташ какво ми причини ти?

Мъжът беше твърде силен за нея и ноктите й успяха само да оставят кървава следа на гърдите му. Той я стисна за раменете, вдигна я високо във въздуха и я разтърси като чувал с брашно.

— Ти си вещица! Вчера ми каза, че ако поискаш, ще ме имаш!

— Никога не съм те искала. Аз те мразя, отвращавам се от теб, аз…

— Какво направи с мен?

— Нищо! — изкрещя тя. Очите й се напълниха със сълзи. Цялата трепереше от страх.

Когато усети голото й тяло толкова близо до своето, мъжът изруга и я пусна да падне на леглото. Едва сега Роуз забеляза кървавите петна по чаршафите и разбра, че нощта не беше била сън. Притисна устата си с ръка и се отдръпна към другия ъгъл на леглото.

— Кажи ми какво направи с мен? — попита заплашително мъжът и се надвеси над нея. — Сложила си нещо във виното ми, нали? — Тя замахна и го удари през лицето. Той сграбчи ръката й и отново я дръпна към себе си. — Само ако посмееш да ме удариш още веднъж, ще съжаляваш за деня, в който си се родила!

— Пусни ме! Ще викам! Ще дойде кралят и…

— Кралят! Точно това си възнамерявала, нали, моя красива Роуз? Няма да постигнеш целта си. Няма да се оженя за теб.

— Ти сериозно ли мислиш, че искам да стана твоя жена, Дефорт? Не познавам човек, който да ми е по-отвратителен от теб. По-добре да се омъжа за някой прокажен! Аз те презирам! Ти си идиот! Защо не искаш да разбереш, че са ни забъркали в някаква коварна игра? Господи, какво направи с мен… — Тя се разтрепери с цялото си тяло. Много й се искаше да се скрие под завивките, да затвори очи, за да не се събуди никога вече.

На вратата отново се почука, чу се дискретно покашляне. Кралят се бе върнал.

— Пиърс, трябва да говоря с вас.

Дефорт я пусна и се изправи. В очите му искреше леден гняв. Наистина ли бе повярвал, че тя го е примамила в капана? Погледът му се върна на кървавите петна, после отново се устреми към нея и тя се сви, сякаш я беше ударил. Уви се в чаршафа и вирна упорито брадичка.

— Още веднъж ще повторя, че се отвращавам от теб! — изсъска вбесено тя, опитвайки се да се пребори с напиращите сълзи. — Не искам да се омъжа за теб! Ти си един жалък глупак! Онова, което ми стори, е непростимо. Аз съм тази, която загуби честта си, не ти. Велики Боже… — Изпълнена с парещ срам, тя захълца неудържимо. — Толкова ми се иска да те видя обесен или разчекнат между четири коня! Няма ли най-после да разбереш, че нямам нищо общо с тази мръсна игра?

Мъжът й обърна гръб, навлече панталона си, стегна колана и отново се обърна към нея.

— Моли се да си невинна! Защото ако открия, че си играла някаква роля в заговора, ще си платиш скъпо и прескъпо. Кълна се, че няма да ти простя! — Той изскочи от стаята с гневни крачки и затръшна вратата зад себе си.

Пиърс последва краля надолу по стълбата. Чарлз побърза да прогони прислужниците, които сервираха горещ шоколад, и седна пред камината.

— Мисля, че разбирам какво се е случило — започна с уморен глас той. — Лорд Брайънт е изчезнал с лейди Ан.

— Отвлякъл я е! Аз ще я намеря. — Пиърс се обърна към вратата.

— Чакайте! — извика кралят.

— Нямам време.

— По дяволите, трябва да ме изслушате. Още сега ще се върна в двореца. Когато се успокоите, можете да ме срещнете там. И внимавайте, когато откриете бегълците. Не искам да ви обесят за убийство. Помнете, че трябва да сдържате буйния си нрав.

Пиърс се измъчваше от страх и чувство за вина. Трябваше непременно да потърси Ан.

— Простете ми, Ваше величество. — Той се поклони дълбоко и забърза навън. Отиде в обора, отхвърли помощта на ратаите и сам оседла Беоулф.

Претърси всички улици на Лондон и околностите, опитвайки се да открие какво точно се е случило. Чувствата му бяха в пълен безпорядък.

Скоро разбра, че някой е измислил коварен план. И той, и любовницата му бяха паднали в капана. Той се бе събудил в леглото с Роуз Удбайн, а Джеймисън беше отвлякъл Ан, вероятно с помощта на Джером. Пиърс трепереше за живота й. Можеше само да се надява, че ще я открие скоро.