Хедър Греъм - Интриги

Не искаше да мисли за миналата нощ, за да не си спомня невероятното желание да притежава младата американка. От нея се излъчваше неустоима магия, много по-силна, отколкото във фантазията му, която рисуваше примамващи чувствени картини.

Никога преди не се беше чувствал толкова гневен и засрамен. Роуз Удбайн му бе заявила, че ако поиска, може да го има. Дали беше взела участие в интригата, а сега го уверяваше в невинността си, защото съучастниците й бяха избягали? Не, тя нямаше да се отърве толкова лесно. Той щеше да намери Ан, Джеймисън и Джером и всички виновни щяха да си получат заслуженото. Бяха отишли твърде далеч.

Докато обикаляше улиците, той заговаряше минувачите, подкупваше ги или заплашваше, но никой не можа да му каже къде е била отведена Ан. Не я намери нито в къщата, която споделяше с Джером, нито в Хершиър Плейс, двореца на Джеймисън, нито в лондонската му градска къща.

Най-после срещна една свидетелка, обикновено селско момиче, което беше видяло трима ездачи, загърнати в тежки наметки, на около три мили от нормандската гостилница. За съжаление момичето не беше проследило в каква посока са тръгнали.

Ако разчиташе само на себе си, той нямаше да я намери никога. Трябваше да се върне в кралския двор и да измоли помощта на Чарлз. Едва сега, когато изтощението прогони гнева, той осъзна, че кралят вече е разпратил съгледвачите си да търсят изчезналите.

Смъртно уморен, изпълнен с копнеж за топла вана и остър бръснач. Пиърс се върна в покоите си. Веднага след като предаде Беоулф в ръцете на един ратай, той получи вест, че трябва незабавно да се яви пред Чарлз. Само след минута вече седеше в топлата вода, измъчван от ново чувство за вина. Можеше само да се надява, че любимата му не е била подложена на мъчения. За стотен път се запита дали и Роуз Удбайн е била измамена като него, или е участвала в играта. Затворил очи, той си припомняше всяка казана от нея дума. Тя бе заявила ясно и недвусмислено, че ако поиска, ще го има. И в същото време твърдеше, че предпочита да се омъжи за маймуна или за болен от проказа.

Дълбоко нещастен, мъжът потопи тъмната си глава във водата. Какво ли беше изтърпяла Ан, докато той потъваше в сладкия сън на екстаза? Джеймисън я обожаваше. Той беше неспособен да й стори зло. Джером е главният злодей, каза си с въздишка Пиърс. Сигурно той е в основата на заговора. Всъщност, какво значение имаше чия е била идеята? Той щеше да отмъсти и на двамата. Те го знаеха, затова бяха избягали.

А Роуз Удбайн… По гърба му пролазиха тръпки. Той си припомни нощта и онази странна сребърна мъгла, която го обгръщаше… Беше уморен до смърт, когато усети до себе си женското тяло. Повярва, че е Ан, а се оказа, че е била Роуз. Повярва, че сънува, и се съедини с нея с цялата си страст, без да изпитва чувство за вина, само божествен екстаз. Какво неустоимо желание… Ароматът на Роуз, вкусът на устните й, копринената кожа под пръстите му, задъханото движение на хълбоците, съвършеното тяло… Още вчера си бе признал, че я желае въпреки лудия гняв, който будеше в сърцето му.

А после страшното събуждане в леглото до нея, видът на краля, голото й тяло, тъмната, огнена коса, разпиляна по възглавниците, красиво закръглените бедра, пълните гърди с тъмночервени зърна…

Той простена задавено и се изправи. Тя не беше изчезнала с Джером и Джеймисън. Може би това доказваше невинността й, но все пак не можеше да бъде сигурен. Отчаян от неизвестността, Пиърс притисна горещата кърпа върху очите си.

— Простете, Ваша светлост… — Някой издърпа кърпата от лицето му и херцогът погледна в старото, сбръчкано лице на Гарт Макандрик, който беше служил още на баща му. Старият прислужник придружаваше господаря си твърде рядко. Предпочиташе да си стои в у дома, за да управлява имението.

Пиърс го погледна изумено. Беше повярвал, че банята му е била приготвена от кралските слуги. В следващия миг изпита бурна радост, че Гарт е тук. Той имаше кротки кафяви очи и беше един от най-милите хора на този свят. Беше предан до смърт на господаря си, притежаваше спокоен, дружелюбен характер и учудващо остър ум.

— Гарт, здравей, стари момко! Каква приятна изненада!

— Изглеждате уморен, милорд — отбеляза прислужникът и разгърна голямата хавлия.

Пиърс присви очи.

— Имам си причини, Гарт.

— Вече чух за станалото. Добрият крал Чарлз ме повика в двора си, милорд.

— Така ли? И защо? — Очевидно Чарлз замисляше нещо.

Гарт отстъпи назад и изчака господарят му да излезе от ваната.