Кит Гарланд - Пленница на вятъра

В следващия миг платната на „Мисчиф“ се издуха и се опънаха по мачтите. Носът на кораба се насочи право към „Флийтуинг“. Шхуната се носеше с пълна сила по вятъра, и то дяволски бързо.

Значи бяха налапали въдицата.

Устните на Николас се извиха в лукаво задоволство.

— Николас!

И последната кукичка бе освободена. Той усети върху голата си плът ръцете на Изабела.

— Вземи ме! — задъхано прошепна тя.

Николас застина за миг, после бързо закопча панталоните си.

— Не забравяй вълнението от очакването — рече той и докосна устните й. Отвори очи. Изправи се и погледна към „Мисчиф“. Корабът се приближаваше, и то дяволски бързо.

Изабела възмутено се надигна.

— Очакване? — изписка тя. — Да върви по дяволите очакването. Готова съм, Николас! В този миг. Сега! Трябва да те имам или ще умра от желание!

— Доста изтъркана фраза — промърмори мъжът и хвана руля. Една висока вълна заля лицето и охлади голите му гърди. Разтворените краища на ризата му изплющяха на вятъра.

— Майър! Киъл! — извика той на двамата си помощници. — Раздвижете екипажа. Вдигнете всички платна, в това число и най-горните, и страничните! Състезаваме се. — Погледна през рамо. Черният корпус на „Мисчиф“ излизаше от мъглата като наближаващ ураган. — И ни предстои дяволски трудно състезание!

— Състезание! — извика Изабела, оправяйки роклята си. — Вървете по дяволите всички мъже заедно с проклетите си кораби! Доколкото разбрах, ти каза, че няма да се хванат на въдицата. Обеща ми, че цялата сутрин ще е само за нас двамата.

Николас присви очи към издутите платна.

— Да, скъпа.

— Трябва да си закопчея роклята…

— Солент е точно отпред! — извика Майър от бугшприта.

Николас леко изви руля надясно. Платната се издуха от вятъра. Той усети как големият кораб потрепери, когато рязко се наклони. От опит знаеше, че това е единственият начин да се избегнат плитчините, известни като Солент.

— Опъни платната докрай! — нареди Николас.

— Под палубата е наводнено! — извика един от моряците.

Николас стъпи здраво, за да запази равновесие от внезапното залюляване на кораба, и успя да хване Изабела малко преди да падне през фалшборта.

— Да видим какво ще предприеме нашият нищо неподозиращ американски приятел, щом се озове сред коварните английски плитчини… — измърмори Николас.

В следващия миг го прониза някакво странно усещане. Първите пристъпи на съмнението. Почти чуваше как „Мисчиф“ се плъзга безпрепятствено през коварните води, застрашителен в своето мълчаливо предимство.

Не беше възможно да наближава толкова бързо. Откъде капитанът й би могъл да знае за плитчините?

Николас се обърна. Острият черен нос се носеше през мъглата на по-малко от двадесет метра откъм кърмата и от бакборда. Лъскавият нос на кораба завършваше с фигура на жена. В протегната й ръка се виждаше букет цветя. Скулптурата бе удивително изискана и в същото време семпла. Николас стисна зъби.

— Те са отляво, по посока на вятъра, а ние сме отдясно — каза той, когато Майър се появи до лакътя му. — Имаме предимство. Ако се сблъскат с нас, ние ще спечелим.

— Дали капитанът е запознат с правилника на състезанието?

— Много скоро ще го научи. Промени посоката с петдесет метра!

— Тогава те ще имат предимство, сър, и ние ще сме длъжни да им отстъпим.

— Но ще бъдат принудени да скъсят платната си, за да запазят дистанцията от петдесет метра, ако не искат да се сблъскат с нас. Докато успеят отново да отпуснат платната, ние вече ще сме ги победили.

Майър се замисли над думите на капитана, докато се взираше в „Мисчиф“.

— Вие смятате, че те ще загубят скорост след като скъсят платната си?

Пронизващият поглед на Николас накара първия му помощник да се изчерви.

— Виждали ли сте досега толкова опънати платна, сър? — избоботи Майър. — Сигурно килът й е пълен с тонове чугун за баласт.

— Спести ми възхитените си дрънканици, Майър, и дай заповед за петдесет метра. — Николас не си даде труд да прикрие рязкостта в тона си. Смъкна ризата си и я обви около раменете на Изабела. — Заведи я долу — заповяда на Майър.

Петдесет метра. Пристъпи по-близо до перилото и се втренчи в американската шхуна, докато екипажът й скъсяваше платната. Изчака. Според логиката сега корабът трябваше да изостане с около стотина метра. Нито един кораб със скъсени платна не можеше да се мери по скорост с кораб, който плава с докрай опънати платна. Нямаше такъв кораб на света.