Кит Гарланд - Пленница на вятъра

— Амбициозен младеж.

— Кой?

— Вашият близнак.

Дру се поколеба само за миг.

— Да, такъв е. — Имаше нещо особено вълнуващо да остави този мъж в заблуждение. И когато този надменен англичанин разбере, че е победен от жена, както със сигурност ще стане… Заля го огромна вълна на задоволство. Нещо му подсказваше, че този мъж не е от хората, които лесно могат да преглътнат едно поражение. Усещането за победа бе вълшебно. — Моят близнак е един от най-добрите корабни конструктори и моряци в Ню Йорк. Твърди, че „Мисчиф“ няма равен на себе си по бързина.

Мъжът се извиси някак си застрашително над него. Ризата му бе разкопчана почти до кръста, а връзката — разхлабена. Имаше нещо обезпокоително във внушителните му размери и огромната длан, стискаща чашата.

— Струва ми се доста странно, че вашият близнак ще прекоси океана, за да го докаже. Нима досега не е сключил никакви договори в Ню Йорк?

На Дру нито за миг не му бе хрумвала подобна мисъл. Доминик никога нямаше да се провали. Не знаеше каква бе причината за писмото й и за идването й в Каус, но бе сигурен, че е за доброто на компанията. Дру винаги бе вярвал в способностите й, така както се бе примирил с неизбежността на своя провал.

— Няма да останете разочарован — заяви на глас Дру. — Очакваме „Мисчиф“ да измине разстоянието от Ню Йорк до Каус само за дванадесет дни.

Мъжът го изгледа остро. В погледа му липсваше развеселеното снизхождение от прекалената самоувереност на събеседника му.

— Говорите по-скоро като състезател, отколкото като бизнесмен, господин Уилъби. — Замълча за миг. — Ако „Мисчиф“ победи моя „Флийтуинг“, смятайте сделката за сключена. — Грабна сакото си от облегалката на стола.

— Ако успея да се свържа с брат си преди това, за кого да го предупредя, че е възможно да срещне в Каус?

— Хоксмур. Николас Хоксмур. — С кратко кимване мъжът изчезна през кадифената завеса.

— Хоксмур — повтори Дру и примигна невярващо към завесата. Този мъж бе легенда. След миг Сабин се плъзна в стаята. Стрелна го с тъмните си бадемови очи и обещаващо му се усмихна. Тялото й проблясваше със седефена мекота под прозрачната копринена туника. Пъхна стъкленото шишенце с опиум в ръката му и я повдигна към устните му в нежна покана. Дру вдъхна дълбоко, напълвайки дробовете си с упойващия дим, после го изпусна със сладостна въздишка. Очите му се присвиха и той повдигна булото от раменете й, което се свлече на пода. Нежната, опияняваща й примамливо невинна Сабин. Досега от устните й бяха излизали толкова малко думи, че Дру се съмняваше, че би познал гласа й, ако го чуеше. Но безпогрешно разпознаваше докосването й, майсторското и неповторимо докосване. Малките й нежни ръце ловко се справиха с панталоните му.

Тя коленичи пред него, мъркаща като малко котенце.

Пристанището на Каус, остров Уайт, август, 1850 г.

— Що за глупак ще рискува при тези условия, и то само за удоволствие? — попита Сайлъс Стийл и се втренчи в мъглата. Гъста пелена се стелеше по цялото крайбрежие, закривайки напълно от погледа сградата на Кралския яхт-клуб. На около четвърт миля от десния борд се виждаше само един самотен кораб с три мачти, който през последния половин час се поклащаше напред-назад безцелно по вълните. Стийл поклати глава и се сгуши в яката на палтото си. Шапката му бе нахлупена ниско над челото, за да го предпази от силните пориви на вятъра откъм юг. Няколко големи дъждовни капки, примесени с морски пръски, паднаха върху гъстите му побелели мустаци. — Каква е системата на платната му?

— Двумачтова — отвърна Доминик, докато продължаваше да се взира през далекогледа към кораба, който отново промени леко курса си спрямо вятъра. — Снабден е с десет оръдия. Съдейки по вида му, има претенции за един от най-добрите британски кораби.

— Значи е и бърз. — Стийл я изгледа самодоволно и добави: — За английски кораб, разбира се. Оттук не мога да различа името му.

Доминик присви очи.

— „Флийтуинг“. — Завъртя руля и насочи острия нос на шхуната по посока на вятъра. На около четвърт миля от тях „Флийтуинг“ се издигаше и спускаше, изхвърляйки водна струя до половината от предната си мачта. За разлика от него, носът на „Мисчиф“ пореше ниско вълните.

Екипажът мълчаливо вършеше работата си. Никакъв звук не нарушаваше околната тишина, като се изключи плясъкът на водата и дрънченето на халките на мачтите. Доминик прехапа разтревожено долната си устна.

— Смяташ ли, че ни предизвикват да се състезаваме?