Кит Гарланд - Пленница на вятъра

Всеки момент щеше да изостане. Продължи да чака, впил пръсти във фалшборта. Примигна, отказвайки да повярва на очите си. Трябва да изчака още няколко минути. По дяволите! Проклетият американски кораб не изоставаше! Приближаваше. Николас застина. След тридесет метра щяха да се сблъскат.

Хоксмур изкрещя заповед да сменят ъгъла на платната и сграбчи руля. Платната се отпуснаха, изплющяха, наклониха се, после отново се изпънаха докрай. Николас усети как корабът му подскочи, понесен от вятъра. Ала това нямаше значение. Трябваше да увеличат скоростта докрай. Скръцна със зъби, докато наблюдаваше как „Мисчиф“ заедно със скъсените си платна минава покрай него, сякаш корабът му бе закотвен. След малко американският кораб смени посоката и остави „Флийтуинг“, окъпан в морска пяна, докато самият той се носеше плавно по вятъра. В този момент, сякаш по поръчка, мъглата се вдигна напълно, разкривайки пред Николас прекрасна гледка към пристанището на Каус, където всички насъбрали се бяха станали свидетели на страхотното му поражение. Дори от четвърт миля разстояние можеше да усети безмълвното им изумление. Един американски кораб не можеше да победи никой английски плавателен съд, дори и да се управляваше от негодник и мошеник като Николас Хоксмур.

— Капитане, сър…

Николас продължаваше да се взира в изписания със златни букви надпис в задната част на шхуната. Въпреки студения вятър и солените морски пръски отвътре сякаш го изгаряше буен огън.

— Да, Майър. Сигурно се чудиш как ще се осмелим да си покажем физиономиите на бала в чест на състезанието.

— Всъщност, сър…

— Е, ще ги покажем, по дяволите! Една загуба не е причина да изпуснем забавлението, да не говорим за качествения коняк. Освен това нямам търпение да се срещна с капитана на „Мисчиф“, многоуважаемия господин Уилъби. Той със сигурност ще бъде там, за да се наслади напълно на моментната си слава. — Николас вкуси от горчилката на думите си и усещането никак не му хареса.

— Досега никога не сте губили, сър.

Хоксмур изгледа свирепо първия си помощник.

— Да не би да намекваш, че не мога да се справя с едно поражение, Майър?

— Не, сър. Тъкмо обратното, сър.

— Добре. — Николас продължи да се взира в морето и да се пита защо, по дяволите, се чувства така, сякаш му се иска да стовари юмрука си в нечие лице. Не си спомняше да се е чувствал по този начин от времето, когато бе малко момче. — Ще измия бързо нашия срам — добави той.

— И как ще стане това, сър?

— Като купя проклетия кораб. Каквато и да е цената му. Ще направя такова предложение на Уилъби, че той няма да може да ми откаже. — При мисълта устните му се извиха в злорада усмивка.

— О, сър…

— По дяволите, какво има пък сега, Майър?

— Става дума за лейди Натуик, сър.

Николас изпусна една дълбока въздишка. Съвсем бе забравил за тазсутрешното си развлечение

— А, по дяволите, ще трябва да ида при нея.

— Но, сър, може би не е зле да знаете, че…

Но Николас не изчака да чуе останалата част от предупреждението на Майър. Спусна се по стълбата, вземайки по две стъпала наведнъж, почука на вратата от палисандрово дърво и влезе вътре. Едва бе направил две крачки, когато Изабела се хвърли в ръцете му.

— Николас, аз… — Очите й се разшириха, лицето й пребледня и тя повърна на гърдите му.

Разнесоха се две резки почуквания, вратата на каютата изскърца и Сайлъс Стийл надникна вътре.

— Идваш ли?

Доминик не вдигна глава от бюрото. Купища чертежи покриваха дървената му повърхност. Подпряла глава на лакти и смръщила вежди, младата жена внимателно изучаваше чертежите, а после отместваше поглед към миниатюрния дървен модел на „Мисчиф“, поставен в края на бюрото пред почти изгоряла свещ. Наблизо лежеше ножът, който тя използваше, за да издялква дървения модел при всяка направена промяна. Върху пода се виждаха пръснати разтворени книги.

— Доминик?

Тя примигна и се опита да фокусира уморените си очи върху Сайлъс. Мъжът изглеждаше някак застрашителен на трепкащата светлина на догарящата свещ. Нощта се бе спуснала много бързо. Но винаги ставаше така, когато работеше.

— Какво знаеш за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното й въздействие върху баласта и платната?

Гъстите бели вежди на Сайлъс се смръщиха.

— Търсиш формула ли?

— Разбира се. Но не мога да я открия никъде в книгите ми.

— Такава не съществува.

— Трябва да има. Някой някъде би трябвало да е забелязал връзката. Аз самата го установих. Обаче изглежда, че не мога да открия точната формула. Бог ми е свидетел, че не мога да си позволя отново някоя незначителна грешка. Трябва да открия книгата с формулата. — Доминик се наведе и се зае да събира разхвърляните книги. Навън се е събрала доста голяма тълпа, нали?