Кит Гарланд - Пленница на вятъра

— Много по-голяма от тази, която някога се е събирала в пристанището Батъри, когато нюйоркският яхт-клуб организира ежегодните си състезания. А ти висиш тук откакто пуснахме котва в пристанището.

Доминик се изправи и сподави една прозявка.

— Ти излез пръв.

— Аз не съм капитанът, нито конструкторът на този кораб. А те искат да видят тъкмо него. Изглежда, че през последните пет години „Флийтуинг“ неизменно е печелил златната купа. Тази сутрин си победила най-добрия. Време е да се възползваш от ситуацията.

— Така ли? Биха ли повярвали наистина, че една жена е способна на такова нещо?

— Може би. — Доминик недоволно изсумтя и Сайлъс се изчерви. — Всъщност може би подценявам щедрите им натури. — Замълча за миг. — Ако искаш онези договори, ще трябва да излезеш от удобния си пашкул.

— Но тук е толкова тихо и се чувствам в безопасност, Сайлъс. А навън… — Взря се през страничния отвор. Пристанището бе огрято от сребристата луна, а наоколо се виждаха трепкащите светлини на яхтите, излезли на нощна разходка. Плясъкът на вълните се заглушаваше от музиката, носеща се откъм сградата на яхт-клуба. В главата й се раздвижи някакъв спомен. Музиката беше същата; нощта бе идеална за забранени срещи — особено на борда на кораб, когато всички пътници спят дълбоко след бурна пиянска нощ. Това, на което тринадесетгодишната Доминик бе станала неволен свидетел, скрита зад един параван, я бе накарало много нощи след това да се спотайва в каютата си. Там, легнала върху тясното легло, тя се взираше в тавана, придърпала завивките до брадичката си. Беше й невъзможно да заспи, след като над главата й изисканото и елегантно общество танцуваше и се смееше в онзи свят на покварата, който бе създало.

— Не — рече тя и тръсна глава, за да пропъди мъчителните мисли. — Утре ще се срещна с онези консервативни яхтсмени. Обещавам. И ще получа договорите.

Сайлъс недоволно изсумтя.

— Не приличаш на баща си. Той обича публичните похвали.

— Не, и никога няма да заприличам.

— Достатъчно ти е да побеждаваш.

Доминик се втренчи за миг във възрастния си приятел, после отмести поглед към чертежите.

— Не ми е достатъчно, особено след онази катастрофа в пристанището на Ню Йорк. Ако компанията се провали, докато аз съм начело, в мига, в който кракът му стъпи на американска земя, баща ми ще ми намери съпруг, вероятно някой собственик на захарна плантация.

— Ти си тази, която предложи облога.

— Разбира се! Тогава ми изглеждаше толкова… лесно. И ще бъде. До утре ще съм затрупана от предложения за договори. — Махна към вратата. — Върви и се забавлявай, Сайлъс. Предай на всички поздравите на капитана.

Вратата се затвори зад Сайлъс. Доминик се заслуша за миг в звука от стъпките му по палубата и в гласа му, който се извиси, докато разговаряше с посрещачите. След малко отново се възцари тишина. Тълпата навярно се бе отправила към яхт-клуба. Доминик взе модела и го завъртя. Дървото беше фино, гладко и топло. Колеблива усмивка затрептя на устните й.

Какво значение имаше, по дяволите? Усети как радостта бавно се надига в гърдите й. Тя бе победила най-добрия от англичаните, и то без особено усилие. Капитанът на „Флийтуинг“ бе направил фаталната грешка да подцени противника си. Усмивката й стана по-широка. Да, в много отношения победата й стигаше.

След малко небесата отвън пламнаха. Разнесе се тътен и палубата над нея се разтърси. Доминик скочи от стола и изхвръкна от каютата. Вдигна полите на роклята си и хукна нагоре по стълбата. Излезе на палубата в мига, когато небето избухна от фойерверки, осветявайки залива, сякаш беше ден. Разнесоха се радостни викове, както и поздравителни изстрели от околните яхти.

Доминик се обърна към яхтклуба. От всички прозорци на двуетажното здание струеше светлина. Музиката се изливаше от разтворените двойни врати, а покрай прозорците се мяркаха силуетите на танцуващите двойки, носещи се в ритъма на валса.

Младата жена отмести поглед. През последния прозорец зърна стая, тънеща в полумрак. Стените й бяха покрити с лавици с книги.

— Библиотека. — Любопитството у нея се събуди. — Там със сигурност има книга, в която мога да открия формула за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното…

Приглади тъмната си коса, стегната в дебела плитка, и оправи гънките на роклята си. Едва ли някой щеше да я забележи в тълпата, особено ако избягва осветените салони. Наметна шала на раменете си, духна свещта и напусна кораба.