Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Имало е случаи, когато новосъздадена разумна или полуразумна раса се използва някъде като роби. Безтелесните не са се обявили открито против това, но всякакъв опит робите да бъдат убивани за наказание е бил третиран като издаване на смъртна присъда, т.е. спирали са връзката на света с другите светове до изясняване на обстоятелствата и наказване на виновните. Имало е случаи, когато господари са се изхитряли да обявят роба формално за свободен, преди да го убият — Безтелесните не са имали нищо против; очевидно спазват формалността, колкото и глупава да е.

Езиците, на които говорят Тласнатите раси, най-често са съобразени с възможностите на съответната раса — знакова реч за маймуните, ултразвуков обмен за делфините, и т.н. Има и изключения — поне една от расите шимпанзета е била генетично променена, за да може да говори свободно човешки езици; поне една от расите делфини прилично разбира и говори някои човешки езици, а разумните динозаври от Креда говорят класически оксфордски английски от началото на 20 век (е, с доста боботещ акцент…).

Списък на някои от официално регистрираните раси ще бъде попълван с времето (и пак при време).

Всеки свят, раса и т.н. си имат свои митове, легенди и приказки. Има обаче концепции, които са споделяни от всички Стандартни, или от значителна част от тях, и не са били еднозначно изяснени. Често те биват наричани общочовешки митове; някои университети предлагат образователна дисциплина „общочовешка митология“.

Една от тайнствените концепции, които битуват в така описаното човечество, е така нареченият Пясъчник. Известна е не на всички Стандартни, но много учени си блъскат здраво главите върху нея.

Идеята е, че вероятно голям процент от Безтелесните започват същестуването си като деца (каквото и да означава деца в този случай). И че тези деца преминават детството си, играят игрите си, и т.н. някъде — което бива наричано условно Пясъчникът.

Произходът на концепцията е абсолютно неизвестен; всички опити да бъде изучен са давали твърде ограничен резултат. Вероятно е щяла да отмре и да бъде забравена, ако на някои Стандартни не е направил впечатление един факт: няма известен случай Безтелесните да са дали каквато и да било информация по този въпрос, дори дали подобно нещо съществува. Тъй като почти няма друг въпрос, на който те да не дават поне минимална информация (било дори невярна — имало е случаи, когато това е било хващано), идеята е направила впечатление. Самото наименование „Пясъчник“ е измислено от Стандартните.

Хипотезите за какво се касае са безброй.

Много Стандартни учени вярват, че Пясъчникът няма нищо общо с Резервата, и двете нямат никаква връзка. Някои си представят напълно отделна система от светове, подобна на Резервата. Други предполагат, че става дума за само един свят, или дори за нещо, което не може да бъде наречено свят по никакви критерии.

Доста разпространено е мнението, че Пясъчникът — това са всъщност световете-училища в Резервата. То като че ли вмества всичко в разбираеми и ясни рамки. Проблемът тук обаче е, че човек никога не може да бъде сигурен, че един свят не е всъщност свят-училище — тоест, при тази хипотеза няма как да се изключи напълно възможността Пясъчникът да покрива целия Резерват.

Други учени смятат, че Пясъчникът реално включва светове от Резервата, но по някакъв начин е „скрит“ от Стандартните, а вероятно и от Аугментираните. Както и в предишния вариант, и тук броят на хипотезите се доближава до този на учените. Надали има свят, контактите с който да са затруднени по каквито и да било причини, и да не е подозиран, че всъщност е Пясъчникът, или част от него. Много тезауруси (особено примитивни или пък свръхвисокоразвити), които са лесно достъпни, но не твърде атрактивни за външни хора — също.

Някои смятат, че Пясъчникът всъщност се състои от ръководствата на повечето светове, и че ръководителите им са прикрити Безтелесни, които се учат да властвуват над по-обикновените хора. Хипотезата се ползва с популярност и поддръжка сред кръгове, които имат изгода от нея. Други смятат, че Резерватът е част от Пясъчника — и по-точно лабораторията му за експерименти (намекът е, че тези експерименти са в най-добрия случай безотговорни).

Има най-сетне и учени, които смятат, че Резерватът е част от Пясъчника, но не като лаборатория с бели мишки. Те смятат, че това е частта, където прекарват „детството“ си тези Безтелесни, които започват като Стандартни или Аугментирани. Някои от тях смятат, че това кой ще стане Безтелесен е предопределено, че бъдещите Безтелесни са деца на Безтелесни, подхвърлени на Стандартните и Аугментираните за отглеждане, докато съзреят. Други — че доколкото човек теоретично може да попадне на изпит за Безтелесен, и да успее, това автоматично превръща Резервата в част от Пясъчника, ако не и в целия Пясъчник.