Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Какво точно може един силф зависи почти изцяло от това какво представлява личността му. Силфът има тези умения и качества, които пасват хармонично на личността му. Ако личността му се промени, силфът може да загуби стари качества и/или да придобие нови. (Също и дори ако просто бъде убеден, че дадено качество е естествено или не за него — но това не е лесно.) Дисхармонията на уменията и качествата на силф е точен еквивалент на физическата инвалидност при Класически, и се случва понякога; обикновено логично умение или качество липсва, по-рядко нелогично е налице.

Външността на силфа също зависи от качествата му — тоест, може да е доста различна. Винаги е в някаква степен призрачна, и почти винаги е в някаква степен хуманоидна; като минимум две очи се наблюдават на практика при всички. По начало са по-добре видими на тъмно; има, разбира се, и изключения.

Разнообразието на качествата между различните индивиди е огромно. Почти всички силфи умеят да местят предмети; някои обаче — не. Някои могат да стават невидими, някои — не. Някои могат да променят образа си, някои — не. (По неизвестни причини това един силф да изглежда като същество от другия пол е изключително трудно дори за най-умелите сред тях.) Някои са добре настроени към Класическите, някои — не (макар изключително рядко да се достига до открита вреда срещу Класически; случаи на пряко нападение и причиняване на рани или дори убийство на практика няма регистрирани). Някои живеят вероятно вечно, други — колкото Класическите; целият диапазон между тези две крайности също е възможен. Реално един силф живее, докато се чувства нужен; варира именно продължителността на това чувство.

Неголям процент от силфите активно работят заедно със Стандартни и Аугментирани, най-често по научни въпроси, или в професии, където качествата им биха били от особена полза. За повечето силфи обаче не е ясно с какво точно се занимават, или поне не е известно да се занимават с нещо смислено. Аугментирани твърдят, че светът изглежда за силфите по по-различен начин, отколкото за Класическите, и че за тях работа като примерно „събаряч на скрежа от игличките на боровете“ или „танцьор в лятното небе“ може да звучи напълно смислено и високо отговорно. Почти няма работа, към която да няма случай някой силф да е проявил интерес — с изключение на включващите насилие. Като че ли силфите не са особено съвместими с него.

Изглежда, че силфите не се чувстват добре, когато около тях няма други раси. Техни представители неведнъж са споделяли, че ако са сами, не изпитват много нужда от съществуването си. На родния им свят, Силфи, отначало почти е нямало други раси, но по-малко от двеста години след формирането на расата силфите са поканили да се заселят Класически и Аугментирани. Заселилите се там са малко — над девет десети от общото население на света са силфи, но и останалата десета изглежда достатъчно, за да поддържа смисъла на съществуването на другите девет десети.

Точен списък на расите Трансформирани имат сред Стандартните вероятно само специалистите. Списъкът вероятно сравнително често (поне веднъж на всеки стотина години) търпи допълнения. Известни са случаи на изчезнали Трансформирани раси (напр. хората-октоподи на Бездъние), но те са далеч по-малко от новосъздаваните.

Инициативата за създаване на нова раса Трансформирани обикновено се подема от групи Стандартни. Някои дори разработват технологията за създаването на расата сами; в повечето случаи обаче им се налага да прибегнат до помощта на Безтелесните за окончателното й изчистване. (Има и раси, създадени изцяло без помощта на Безтелесните; някои имат проблемите си, примерно дългосрочна генетична нестабилност или фини ненапасвания на инстинктите и безусловните им рефлекси; птицехората на Полет, които са запазили високо технологично ниво, постепенно са успели да доведат расата си до на практика пълна стабилност, други раси също вървят по този път.)

За някои от расите Трансформирани се твърди, че са създадени заради практичност и пригаждане към условията. Някои са го направили по съображения за практичност (хуманоиди трудно биха живели на планета-океан), други — по „личен избор“, казано другояче, заради идеята (неофициално се смята, и вероятно е вярно, че всъщност всички са такива). Почти всичките раси имитират или поне се базират на някой земен биологичен вид, по-рядко на някой образ от художественото наследство.