Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Трансформираните раси обикновено нямат голямо разпространение — една раса като правило живее само на един свят, по-рядко отделни индивиди или малки групички живеят и на по няколко други свята.

Следва списък на някои от расите (далеч непълен; ще се допълва с времето, и при време :-)

Официално се смята, че тази раса вече е изчезнала. Възможно е да има отделни още живи нейни представители, но никой не се съмнява, че към 1100 ОР вече надали ще ги има.

Единствената известна към момента раса на хора-октоподи. Създадена е конкретно за един определен свят, наречен Бездъние — планета, покрита с около двеста километра дълбок океан. Животът в него е на два слоя. На дъното хранителната верига е базирана на хемосинтезиращи микроорганизми, използващи химикалите във водата, изхвърляна от немалкото подводни вулкани и фумароли. Нагорещената вода от тях се издига към повърхността и носи хранителни вещества, на базата на които, и със слънчевата енергия, съществува повърхностната хранителна верига, заемаща най-горните няколко километра. Разстоянието между тях е на практика безжизнено.

Бездънците са пригодени да живеят в горната хранителна верига. Създадени са като раса около двеста и петдесет години след Разделението; още преди създаването Безтелесните са ги предупредили, че мощността на повърхностната хранителна верига не е достатъчна, за да издържа генетично богата популация хора-октоподи, но те са настояли.

За Бездънците се знае сравнително малко. Средното тегло на възрастния индивид е около 50 кг, средната дължина на пипалата — 3,5–4 метра. Мозъкът тежи средно около килограм, и като цяло не отстъпва на стандартния Класически като възможности, а като пространствена ориентация и координация на осемте пипала го превъзхожда далеч. Хранят се с почти каквото и да било достатъчно голямо, за да си струва да бъде уловено и поднесено до устата. Продължителността на живота не е известна; предполага се, че е около тази на Класическите.

Женската носи в себе си обикновено единственото яйце до излюпването му. Тя и се грижи за малкото. За целия си живот една женска обикновено дава живот на четири до пет малки.

Бездънците общуват чрез два езика: „емоционален“ (промяна на цветовете и тоновете по кожата на индивида) и „фактологичен“ (движения, които или се виждат, или се предават чрез трептенията на водата). Когато се налага общуване с други раси, или другите раси използват превеждащи устройства (ако те са дошли на Бездъние), или Бездънците използват тяло на Класически, и общуват по стандартен начин (трансмитерът към техния свят има възможността да променя тялото на прехвърляните между техния първоначален вариант и тяло на Бездънец (за външните раси), или тяло на Класически (за Бездънците). Случаите, когато външен посетител е решил да се възползва от това и да стане Бездънец поне за малко, обаче са изключително редки.

Предполага се, че причината за измирането на расата е генетично изчерпване поради твърде малкия брой индивиди — не повече от десетина хиляди в най-добрите времена на расата. Някои учени обаче сериозно оспорват това и доказват, че дори хиляда индивида би трябвало да са достатъчни, за да не настъпи генетично изчерпване, а и то би изисквало десетки хиляди години; възможно е да има и други причини.

Известните опити за създаване на раса от хора-птици (или прилепи) са стотици, но са успешни само три-четири. От тях само един е създал многобройна, устойчива и развиваща се раса. Затова и повечето Стандартни знаят само за нея, и когато казват „птицехора“, имат предвид нея. (Което пък доста дразни другите.)

Създаването на расата е извършено като сътрудничество от Стандартни и Аугментирани. Отнело е почти осемстотин години, докато расата бъде стабилизирана до степен да не се нуждае от периодични генетични намеси, за да съществува, да се развива и да няма големи недостатъци в организмите или рефлексите си. На два пъти Безтелесни са предлагали помощта си да изчистят всичко за кратко време, но птицехората са отказвали, вероятно от гордост. И към момента продължават да работят по генетиката си, но вече за да я усъвършенстват.

Основният свят на расата се нарича Полет. (Малки общества от птицехора живеят и на други светове, но обикновено не биват броени сред основните им населения.) Малко по-голям е от Земята, но силата на тежестта дори е с процент-два по-малка — мантията и ядрото му съдържат по-малко тежки елементи. Върти се сравнително близо около звезда, подобна на Слънцето. Сушата е 45%, и почти цялата е покрита от буйни джунгли, дърветата в които понякога достигат над 500 метра височина.