Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Официално орките се класифицират като… орки. Превъзхождат далеч Стандартните по изобретателността си за гадости, гнусотии и мръсни номера, и влечението си към тях. Много пъти Безтелесните са били питани дали превръщането в орк не включва промяна на психиката в такава насока; те винаги са отговаряли, че психиката на тези хора си е такава по начало, и животът сред себеподобни просто й помага да се изяви в целия си блясък. Вероятно са прави.

Чисто формално орките имат същото право на живот, както и другите Стандартни, но на техните светове рядко някой се интересува от права. Там, където с тях живеят и други раси — елфи, джуджета, хора — орките обикновено биват избивани като особено гнусни вредители. Пълното избиване на орките на един свят, с изключение може би на Стражев, е на практика невъзможно — хитростта им при криене превъзхожда човешката, и могат да оцеляват при сурови условия и дори с най-отвратителна храна (всъщност често я предпочитат). На много светове са провеждани масови кампании за изтреблението им, с ограничен успех — до най-много стотина години орките плъпват отново като хлебарки. Единствено елфите са успявали да прочистят свят от орки напълно (ако не броим няколко неуспешни опита на орки да се заселят на Стражев свят). На такива кампании не се гледа с добро око от различните правозащитни организации, но и те признават, че най-безмилостните врагове на орките са самите орки.

Около половината светове, на които има орки, са били или са светове-затвори. На останалите орките са били пренесени от Безтелесните, по техни си съображения, или са успели някак да се преселят сами. Минимална част от световете са си ги внесли умишлено по една или друга причина.

Най-голямата раса Хуманоиди, създадена след Разделението. (Спорно е доколко са всъщност хуманоиди, но в крайна сметка класификациите ги слагат там.) Нейни представители живеят постоянно на около сто и двадесет свята. Доминиращи до степен да са един от основните тезауруси само на четири; на всички обаче запазват своята особеност и уникалност.

Точният произход на силфите не е напълно документиран. Предполага се, че идеята за тях идва от легенди, митове и базирани на тях художествени произведения. Била е дооформена и харесана от смесена група Стандартни и Аугментирани, установила се на Силфи (това си име светът е получил по-късно; официалното му име е Легенда, и е фентъзи-свят). След това за съдействие са били помолени група Безтелесни, които създали на тази база технологията на расата, и прехвърлили към нея повечето от групата.

Броят на силфите не е точно известен. Знае се, че той расте — от време на време силфи помолват да им се разреши да се заселят на още някой свят. Предпочитат фентъзи-светове, но има случаи да са заселвали пост-Разделенски, Племенни и почти всякакви други. Веднъж дошли на света, силфите стават все повече, докато не достигнат някакъв предел за този свят. За повечето светове, на които ги има, този предел е доста нисък (обикновено между хиляда и десет хиляди); за малко е по-висок; за много малко силфите са значим процент от населението. Достигнат ли предела, силфите поддържат населението си на това ниво.

Най-точната дума какво представляват силфите е духове. Тялото им няма веществена съставка, и е изградено изцяло от система полета. Хранят се пряко с енергия — слънчева светлина, или лунна, или вулканична топлина (по-точно температурна разлика), и т.н. Обикновено един силф може да усвоява основно само един тип енергия и до някаква степен още два-три, рядко по повече.

Почти без изключение силфите се делят на мъжки и женски. Съотношението на половете е приблизително равно. Определящо за пола на един силф е самоусещането му, и то е почти невъзможно да бъде променено. Външна разлика между мъжки и женски не може да се формулира лесно, но обикновено оставят някак ясно усещане от кой пол са (при децата — не толкова ясно, макар че и техният пол е на практика фиксиран).

Деца се създават от мъжки и женски силф. Точният процес на създаването е неясен за Стандартните; твърди се, че включва сливане на енергетичните им полета, което за силфите изглеждало като точен еквивалент на секса при Класическите. Как точно това води до появата на деца не е известно. Детето обикновено е едно, рядко две или повече — близнаци; близнаците винаги са еднакви, и се различават само по имената си (обикновено също почти еднакви). Времето за израстване на децата до възрастни силфи, както и всички други качества при силфите, се определя от същността им. Същността обаче може в известна степен да бъде определена чрез възпитанието по време на детството. То определя и личността, а оттам и качествата на силфа. Личността може да се променя и при възрастни силфи, но много по-трудно и бавно. Децата унаследяват качества от родителите си, но могат да проявят и нови — точно както е наследствеността при хората.