Григор Гачев - Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

Официално хобитите биват класифицирани като подвид Стандартни. На много светове обаче те биват дискриминирани заради ръста си (не че се случва често хобит да попадне на сто километра от дома си, та камо ли на друг свят). Продължителността на живота им е около 130 г. Големите семейства с много деца са на почит сред тях, но не всеки може да се похвали с такова семейство. Заради това, и заради сравнително по-голямата продължителност на живота броят им не се увеличава твърде бързо; подозира се и че доста хобити, чиято психология не се връзва много с хобитовия начин на живот, получават възможност да изберат друга раса.

Повечето не-Класически раси са възникнали чрез набиране на желаещи. С орките не е така. Произходът им е от осъдени на изгнание престъпници, за които не е могло да се намери никакъв подходящ свят, и са отказали преструктуриране на личността (виж „Светове-затвори“).

Орките живеят на стада. В стадото никой не може да понася никого, но напусналите го моментално стават плячка на околните стада, или на своето (канибализмът сред орките е най-нормално нещо, и като вид храна е направо изискан на фона на много други техни предпочитания). Също, орките обожават да унищожават всичко свястно и полезно около себе си; в това отношение те са по-преуспели и от най-съзнателните сатанисти, така че около стадата им обикновено се простира пустош, негодна за живеене дори за тях, и те непрекъснато мигрират от едно на друго място. Всекидневието на стадо орки би накарало за не повече от ден всеки нормален човек да пожелае да умре, просто за да не гледа какво става наоколо — дори ако не се случва на него. Цитира се изразът на един от първите (и последни) изследователи на орките: „По-добре месец във вана с лайна, отколкото минута сред орки!“

Продължителността на живота им като биологични заложби е (по данни на Аугментираните) около 100–110 години, но при техния начин на живот се смята, че реално е около 25–30 години; за женските е още по-кратка. По-силните използват по-слабите, вкл. децата, като роби; съберат ли се двама или повече орки на едно място, моментално между тях се установява този вид отношения. Именно той е и причината да съществуват стадата — по-силните орки в тях пазят робите си от следващите по сила, за да има кой да им робува, и така им осигуряват някаква минимална защита.

Стандартният орк е по-нисък от средния Класически, но е по-набит и доста по-силен. Вариациите в ръста и размера надвишават тези при Класическите — има орки, високи колкото висок мъж, но има и такива доста под метър и половина. Пъргавината им е над средната за хората; координацията и ловкостта обаче са обикновено като на човек без спортна тренировка. Обикновено цялото им тяло е покрито с гъста, остра и твърда козина, най-често черна или тъмносива; в горещите райони на световете-затвори обаче не са рядкост племена без козина. Чертите им обикновено са далеч по-неправилни от тези на Класическите; причината е както по-вариабилната генетика, така и условията им на живот. Вариациите са огромни, но без изключение не особено красиви; предполага се, че Безтелесните имат пръст в това, но доказателства липсват.

Орките виждат сравнително добре на тъмно, и обонянието им доста превъзхожда човешкото. Организмът им е доста издръжлив на неблагоприятни въздействия — рани, студ, влага и т.н. се понасят по-лесно, отколкото при Класическите. Имунитетът е доста по-добър от човешкия. Особено силна е устойчивостта срещу отровни вещества — отрова под каквато и да било форма, която би убила Класически, най-често само причинява на орка неразположение. Особено устойчиви са срещу естествени биологични отрови — ядат безпроблемно развалени храни, отровни гъби и пр., от които Класически би починал в адски мъки. Външна разлика между мъжките и женските на практика няма; самите орки рядко се интересуват от пола на себеподобните си, освен за типично оркски забавления; на тези забавления обикновено се дължи и забременяването сред тях — каквито и да било нежни чувства са им непознати.

(Един интересен момент е фактът, че повишената издръжливост и способности на орките са реализирани от Безтелесните чрез генетични технологии, взети почти едно към едно от елфите, каквито са били към момента на създаването на първите орки — тоест, в някакъв смисъл описанието на Толкин за създаване на орките от елфи е повторено. Безтелесните, създали схемата на орките, твърдят, че така просто им е било най-лесно. Има обаче доста опити за анализи дали това е случайно. От Свръзката са съобщили, че един Безтелесен, който принадлежи към Предния фронт, още оттогава посвещава непрекъснато колосални ресурси за анализ дали това е случайно — и за почти хиляда години все още не е успял да стигне до еднозначен отговор; че сред Безтелесните тази задача в известен смисъл има славата, която е имала преди теоремата на Ферма.)