Джоан Джонсън - Кид

— Така изглежда.

— Ще ни убият.

Устата на Сам се превърна в решителна линия.

— Няма, ако аз мога да го предотвратя.

Младокът зяпна, когато Сам разви одеялото от седлото на седалката до себе си, за да открие един Колт 45 Пийсмейкър. Сам методично провери оръжието, за да е сигурен, че е заредено и добави един шести патрон на мястото под чукчето, което място обикновено лесно се изпразваше.

След това Сам се прицели през прозореца в един от нападащите бандити и стреля. Той се усмихни мрачно, когато младежът подскочи на една стъпки високо от седалката при шума от гърмежа.

Сам нямаше време да успокоява ужасения млад мъж. Той се концентрира, вместо това, в стрелба по бандата, която ги преследваше. Очите му се присвиха от задоволство, когато един тежък брадат мъж сграбчи рамото си и изостави преследването.

Бандитите изостанаха и не се виждаха, така че Сам трябваше да се покаже навън, за да може да стреля по тях. Дилижансът изглежда се отдалечаваше от следващата го орда. Той почувства прилив на вълнение, докато осъзнаваше, че щяха да се измъкнат.

Внезапно чу един предупредителен изстрел от кочияша и след това сякаш адът се разтвори. Дилижансът се наклони рязко и Сам нямаше време да се хване за нещо, преди дилижансът да започне се търкаля. Главата му се удари в страничната стена, кракът му се заклещи под седалката и рамото му се блъсна в гърба на младежа, докато двамата бяха блъскани и подхвърляни като камъчета в стомаха на дилижанса.

Когато дилижансът спря, на Сам му трябваше малко време, за да се свести. Ритлите бяха счупени, когато каретата се преобърна и конете бяха избягали. Дилижансът лежеше на една страна и вратата беше отгоре. Рамото му бе контузено, но не изглеждаше да е ранен сериозно. Той се наведе надолу да провери младока и забеляза веднага ненормалния ъгъл, под който беше извита счупената му ръка.

— Можеш ли да се движиш? — попита той.

Младежът изстена.

— Ранен съм.

— Знам, че си ранен. Можеш ли да се движиш?

За негова чест, младият мъж направи един опит и макар и с бяло като платно лице, успя да се изправи на крака. Сам погледна в далечината отгоре през вратата и се разтревожи как щеше да измъкне ранения мъж от каретата. Въпреки, че не бе ясно дали трябваше да излизат. Сам чу шум от приближаващи коне и разбра, че е изгубил своя Колт в суматохата.

Той потърси бързо, но не намери пистолета си, когато чу:

— Вие вътре в дилижанса, излизайте!

— Има един ранен мъж тук — извика Сам в отговор, печелейки време и трескаво търсейки пистолета си.

Секунда по-късно някой отвори вратата на каретата и пъхна вътре дулото на пушка. Намирането на пистолета стана безпредметно. Сега по-нататъшната съпротива беше безполезна. На това разстояние, един малък човек не можеше да спори с пушка.

Когато Змията погледна над ръба на каретата, той видя два беззащитни гълъба, готови да ги оскубят.

— Двама мъже има тук — каза бандитът. — И двамата невъоръжени.

Анабет въздъхна с облекчение. Поне нямаше да има повече стрелба. И без това вече това нападение стана различно от обикновено. Тийг се грижеше за Грайър, който беше прострелян високо в рамото. Тя се отврати от касапницата, която щеше да последва преобръщането на дилижанса. За щастие ритлите се бяха счупили и конете избягаха невредими.

Но кочияшът лежеше прострян на земята със счупен на място врат. Наблизо, Водораслото държеше насочена пушка към въоръжения придружител, чийто нос кървеше. Анабет се изуми, как са могли да оцелеят всички в счупената карета. Но когато двамата мъже бяха извлечени навън, тя разбра, че те не са се отървали от нападението недокоснати.

Първият мъж, който Змията и Уиски извлякоха отвътре, беше очевидно зелен. Никой друг не носеше официален костюм, бяла яка и ръкавели, за да пътува на Запад. Но честно казано, младежът от Изток не създаваше големи неприятности, докато го измъкваха от дилижанса, въпреки че стана едната ясно, че ръката му е счупена.

Лицето му много побледня, докато стана време да извадят и втория мъж, доста по-голям и облечен в дрехи на местен човек, който се присъедини към него до преобърнатата карета. Този мъж трябва да беше Сам Чандлър. Той бе този, за когото Уат каза, че ще носи златото.

Анабет остана върху коня си, както направиха и Буут, Уат Ранкин и Солано. Тя стоеше малко зад другите трима, които разглеждаха двамата мъже от дилижанса.

Уат посочи с пистолета си и каза:

— Горе ръцете!

Западнякът се подчини, но младокът изстена каза: