Джоан Джонсън - Кид

Тя погледна нагоре и срещна погледа на чичо си, сега пълен със съжаление — и гняв. Собствените й очи се присвиха, когато се отместиха върху Уат Ранкин. Той не изглеждаше ни най-малко притеснен.

Анабет внимателно положи главата на Сам Чандлър долу на земята и се изправи срещу мъжа, който причини тази трагедия.

Уат Ранкин.

Тя беше разбрала, че той замисля нещо лошо. Виж сега какво се случи! Но тя не трябваше бясно да хвърли думи срещу него. Буут вече го правеше вместо нея.

— Проклет да си, Уат! — каза Буут през скърцащите си зъби. — Казах ти да не убиваш никого!

— Трябваше ли да се оставя, да ме застреля някакъв младок? — попита Уат. — Той си изваждаше пистолета…

Буут изръмжа.

— Той беше един юноша със счупена ръка. Ти можеше да му вземеш играчката пистолет, преди да може да я използва. Нямаше нужда да го убиваш.

Прецених, че ще чуя музика от арфа, ако не направя нещо. Ако на теб не ти харесва, това е дяволски неприятно.

Буут стисна зъби пред липсата на разкаяни от страна на Уат за убийството, или съжаление за неизпълнената заповед. Той се обърна към Мексиканеца върху коня от лявата му страна и каза:

— Вземи колана с парите.

Уат посочи с глава към конника с пушката единственият останал жив от четиримата мъже, които бяха с дилижанса.

— Ами той?

— Вържи го — каза Буут на Водораслото, който пазеше мъжа.

— Ако го оставиш жив, ние всички ще свършим, правейки гаргара на въжето — сопна се Уат.

— Лицата ни са покрити — отговори Буут. — Няма начин той да ни познае.

— Ти току-що ме нарече по име — парира го Уат. — И в случай че не си забелязал, Кид не носи своят бандана.

Анабет забеляза, че конникът с пушката гледа право в нея. Знаейки, че станалото е непоправимо, тя въпреки това си постави отново банданата на лицето. Сега, ако мъжът, който я видя, не бъдеше убит, най-после щеше да има някой, способен да идентифицира един от Бандата Калуун. Ако я хванеха, това можеше да ги доведе до Буут и останалите от бандата. Но тя не можеше да оправдае убийството на човек, за да осигури собствената си безопасност.

— Моля те, Буут — каза тя. — Не искам повече убийства.

— Вържи го! — изръмжа Буут.

Водораслото погледна от Буут към Уат и обратно, очевидно нерешителен на кого да се подчини.

— Но…

— Аз давам заповедите тук — каза Буут, и…

— Това може да се промени — измърмори Уат.

Всеки един от тях замръзна при това открито предизвикателство на Уат.

Анабет видя как бандитите поглеждаха от Буут към Уат, видя грозните физиономии, които направиха. Те не бяха щастливи от решението на Буут и изглежда, че бяха на страната на Уат. Отначало тя помисли, че бандата ще се изправи срещу Буут тук и сега. Но той ги принуди с поглед да се подчинят, един по един, като дресьор на лъвове в клетка, пълна с по-малко интелигентни, макар и опасни животни.

— Аз казах, че няма да има повече убийства — каза Буут с глас, който можеше да отреже стъкло. Той загледа Водораслото, докато бандитът не започна да увива въжето около ръцете на конника с пушката.

Буут нямаше време да каже повече, защото Солано му връчи колана, пълен със златен прах.

— Мучо динеро, сеньор — каза Мексиканецът.

— Изглежда, че твоят приятел е бил прав за това, че Чандлър носи много злато — съгласи се Буут е нежелание с Ранкин. — Да се махаме оттук. Ще се срещнем в скривалището.

— Почакай! — каза Уат. — Ти ще вземеш всичкото това злато със себе си?

— Аз така правя нещата — отговори Буут твърд глас. — Ако не ти харесва — свободен си да пътуваш.

Ти копеле. Кой казва, че ти…

Анабет направи една крачка към Ранкин.

— Внимавай кого наричаш копеле, мистър.

— Млъкни, Кид! — сопна се Ранкин.

— Ти си един идиот и глупак! — отвърна Анабет.

Без предупреждение, юмрукът на Ранкин полетя и удари Анабет по челюстта. Тя падна назад и се приземи в прахта. Настъпи момент на изумено мълчание, докато бандата осъзнаваше какво се случи.

Момент по-късно юмрукът на Буут влезе контакт с брадичката на Ранкин и най-новият член на бандата се присъедини към Анабет на земята. Буут остана на коня си с ръка близо до пистолета.

— Само помръдни и инч — каза Буут на Ранкин. Дай ми извинение, за да не те убия.

Ранкин остана замръзнал, където беше с героична гримаса върху лицето си.

— Добре ли си, Дете? — попита Буут.

Челюстта на Анабет сякаш щеше да се откачи и тя все още бе гроги, докато се отблъскваше от земята, за да се изправи.

— Добре съм.

— Качвай се на коня си, Дете — каза Буут. — Махаме се оттук.