Сюзън Джонсън - Блейз

Доволен, че никой не го очаква поне открито, той се спусна внимателно през най-потайните местенца и незабелязано се добра до публичния дом на Роуз.

Забеляза ги пръв. Точно както очакваше. Поставени да пазят отпред и отзад, при двата входа на най-изискания бардак на Конфедерейт Гълч. Не можа да ги познае — не бяха от местните. Повече приличаха на пришълци от Изтока. Връщайки се назад, той се приближи към сградата откъм далечната й страна и преценявайки разстоянието до покрива на магазина за кожи на Малмстрьом реши, че би могъл да достигне задния комин с ласото си. Гъвкавото, изплетено от бизонски косми въже беше неделима част от въоръжението на абсароките. След като богатството се измерваше в коне, а набезите бяха един от начините да ги придобиеш, всеки абсарокски воин ставаше виртуоз в хвърлянето на ласо на около десетгодишна възраст.

Примката прелетя и безпогрешно се наниза върху задния комин на магазина. С две силни дръпвания Хейзард провери дали зидарията е достатъчно здрава, след което с лекота се изкачи върху дървения покрив. Той се прилепи към комина, освободи ласото и след това го прикрепи с лек възел за колана си. Постоя безмълвно още няколко секунди, докато преценяваше поредицата от покриви, през които трябваше да премине. Сега, когато беше вече над нивото на улицата, Хейзард трябваше да се увери, че в някоя от съседните сгради не са оставени постове. Доволен от резултата, той вкопчи пръстите на краката си през меките мокасини в дъските на покрива и се отправи внимателно по покривите на изток към публичния дом на Роуз, от който го деляха шест сгради.

Моралът все още не бе достигнал до Конфедерейт Гълч. Той винаги пристигаше по-късно, в случай че златото е достатъчно много, за да осигури трайно поселение.

В първите месеци, пък и през първите няколко години, тук нямаше никакви други закони освен тези на златотърсачите, някакви други принципи освен тези, които водеха към бързото забогатяване. Нямаше формалности около правораздаването споровете се решаваха в полза на по-бързия пистолет или нож. Законната юридическа власт, макар и на теория да управляваше цялата околност, се намираше на сто мили от Вирджиния Сити. Най-добрите инвестиции бяха кръчмите, игралните домове, танцовите салони и заведенията като това на Роуз. По-късно заведенията, предлагащи този тип общуване щяха да бъдат отпратени в по-задни улички. Но сега, във времената на бясно разрастване, нейният публичен дом беше най-голямата сграда в Конфедерейт Гълч, строена пищно с варовик в розови оттенъци, докаран по суша от Форт Бентън.

Роуз винаги бе държала на най-доброто, още от времето когато бе пораснала достатъчно в Ню Орлиънс, за да може да го разпознае. Въпреки че бе незаконородена, покровителят на нейната майка се бе оказал достатъчно щедър към своята любовница и своята родна дъщеря. Преди родителите й да умрат от тиф, по време на епидемията през петдесет и девета година, Роуз се бе ползвала от всички привилегии, които можеха да се купят с пари. След това семейството на баща й реши да забрави за нея, макар че тя приличаше досущ на баща си — тъмносини очи, бяла като магнолия кожа, черна като нощта и гладка като коприна коса. За съжаление, бе наследила от майка си и известно количество чернокожа кръв. За да избягнат усложненията, семейство Лонвил изпрати един от слугите си, който я отведе посреднощ, качи я на речен кораб и я продаде в Начез. Нейният собственик умря през същата вечер, когато я купи и изнасили. Прерязали му гърлото, твърдяха вестниците. Така му се пада, си бе помислила Роуз, след като е толкова тъп, че да заспи мъртво пиян, след като се е погаврил с новата си робиня. Обвиниха я в убийство, разбира се, както докладваха вестниците, но по това време тя вече бе изминала половината път до Сейнт Луис със спестяванията на покойния си собственик в джоба.

Тя се захвана със своя бизнес, или по-скоро го задейства в Сейнт Луис през лятото на петдесет и девета година. Роуз Кондю всъщност никога не се бе прехранвала като проститутка — изкарваше достатъчно пари, за да не й се налага да го прави. Изборът й бе предрешен от доста ограничените възможности за една жена без семейство да живее сносно. Нещо повече, това й осигури протекцията на местните властници, които бяха нейни клиенти. Южняшкото правосъдие се отнасяше безмилостно сурово към роби, убили господаря си, и Роуз се стараеше да внимава.

За една година нейното начинание стана най-преуспяващото от този род в Сейнт Луис. Но когато четири години по-късно пристигнаха първите новини за откритото злато, нейната любов към приключенията се обади. Тя беше все още млада, на двадесет и три години, а Сейнт Луис бе почнал да й омръзва.