Сюзън Джонсън - Блейз

— Освен това мие чинии, чисти пода и всичко останало, особено след… е… след онази вечер. — Блейз продължи по-деликатно, след като чу как Хейзард прочисти гърлото си, предупреждавайки я. Тя се гордееше с неговата галантност. Когато се обърна, забеляза, че той е леко засрамен. — Съжалявам — бързо се извини тя, изтривайки ръцете си във възголемите панталони. — Бях забравила за мъжките ви предразсъдъци.

— Няма нищо — отбеляза Хейзард.

— Пък и ще смае всички по време на летния лов — подкрепи го Изправен вълк с шеговита искрица в очите си.

Блейз зърна ядосаното изражение на Хейзард, предназначено за Изправен вълк, и попита:

— Какъв летен лов? — Тя се зачуди защо Хейзард искаше това да остане в тайна.

— Кажи й — сръчка го Изправен вълк, развеселен от неловката и неудобна ситуация, в която бе изпаднал Хейзард.

Той се съгласи неохотно.

— Кланът се събира, за да ловува и да възстанови старите познанства — бе троснатият отговор.

— Колко мило! Като един голям пикник. Ще дойдат ли там много твои роднини? — Гласът й се бе извисил от възбуда като на малко дете.

— Няма да съм там, за да разбера — каза Хейзард тихо, но натъртено и обръщайки се отново към Изправен вълк, го изгледа кръвнишки, задето бе повдигнал въпроса.

Преминал на абсарокски, Изправен вълк предложи:

— Можеш да потърсиш бащата, ако дойдели.

— Ако е жив, той ще ме намери — отговори Хейзард на същия мелодичен език.

Изправен вълк сви рамене и премина за пореден път на английски:

— Ще липсваш на всички това лято.

— Нямам друг избор — тросна се Хейзард студено и насечено.

Блейз наблюдаваше внимателно ту единия, ту другия мъж, осъзнавайки, че не бива да се меси в живота на Хейзард повече, отколкото вече се бе намесила. Двамата вероятно обсъждаха и още нещо важно на родния си език. В края на краищата Хейзард трябваше да прецени, призна си тя, но… Тя се поколеба само още част от секундата, преди нейната импулсивност да успее да се наложи над останалите й по-незначителни мотиви.

— Не може ли да отидем? Не може ли? Моля те, Хейзард, ще бъде толкова забавно.

— Не.

— Защо не? — атакува бодро тя. Имунитетът й спрямо отказите на Хейзард беше не по-слаб от този към всички останали откази в живота й. — Никога не съм виждала индианско село или пък летен лов, дори други индианци освен теб, Изправен вълк и нашите водачи не съм виждала.

Хейзард изпъна гръб.

— Това не е атракция, организирана в твоя чест.

— Недей да ставаш толкова докачлив, по дяволите. Не това имах предвид, и ти го знаеш.

Долната челюст на Изправен вълк увисна леко, преди той да се усети. Никога досега не бе виждал някой да говори така с Хейзард, и най-вече пък жена. Но също така не бе чувал преди и Хейзард да е готвил или чистил на някоя жена. През частта от секундата, преди Хейзард да отговори, Изправен вълк, който го познаваше добре, очакваше, че той ще експлодира.

— Извинявай — каза той и челюстта на Изправен вълк увисна още повече. За кой ли път в живота си Хейзард се извиняваше на жена? — Но няма как да отидем — продължи меко той. — Невъзможно е.

— Заради мината ли? — попита Блейз с разбиращ тон. Хейзард я погледна леко смутен и тя незабавно се разкая за това, че бе настоявала.

— Да — потвърди той доволен от готовото извинение, което Блейз бе приела. Той нямаше никакво намерение чувствата му към тази жена да станат достояние на целия клан. Ако я заведеше на летния лов, това сигурно щеше да бъде за нея едно очарователно приключение сред една непозната култура, но за него щеше да е мъчително изживяване.

Двамата щяха да бъдат обект на непрекъснато любопитство и всеки щеше да разбере, че неговите чувства към нея надхвърлят обичайното привличане. Това, че е така зависим от една бяла жена, можеше да навреди на авторитета му като вожд. А неприкритото флиртуване и ухажване по време на летния лов можеше да доведе до непредсказуеми проблеми. Той знаеше, че Блейз не е равнодушна към мисълта за своите предшественички и макар на теория да разбираше, че ревността е под достойнството на един мъж, когато ставаше въпрос за нея, всички теории отиваха по дяволите.

Освен това по-голямата част от времето щеше да е посветена на събирания на съвета, пък и неговите приятели щяха да очакват той да се присъедини към тях в ловуването, игрите, надбягванията и всички останали занимания, присъщи на летния лов. Все мъжки занимания. Нямаше да стане.

— Тогава може би някой друг път.