Сюзън Джонсън - Блейз

— Може би — отвърна пестеливо той.

Изправен вълк си тръгна веднага след закуска с натоварени до предела понита.

Блейз се поинтересува само още веднъж през този ден за летния ловено време на вечерята, и то без да бъде излишно настойчива.

Отговорът на Хейзард беше твърдо отрицателен.

Тя нямаше да попита още веднъж.

Само минути след като привършиха с вечерята, Хейзард започна да закопчава колана с кобурите си.

— До градчето ли пак? — попита меко Блейз, макар да й беше неприятно, че той излиза. Ходенето до градчето нощем означаваше Роуз и от мисълта за това ревността й кипваше, въпреки неговото въздържание предишния път. А ако Янси беше все така настървен, както през деня, когато тя бе дошла тук, щеше да има и реална опасност.

Хейзард кимна.

— Роуз? — Не можа да се въздържи да не попита. Той вдигна глава, докато пръстите му все още се занимаваха със страничната връзка.

— Само заради твоите дрехи — каза той. Тъмният му поглед бе спокоен. — Джими трябваше да е дошъл досега. — Той привърши със завързването на кобура и се изправи. — Искам да имаш какво да обличаш.

— Заради Изправен вълк ли?

— Да — каза той просто.

— Не си струва да правиш това самоубийствено пътуване само заради това.

— За мен си струва — отвърна тихо той и след това бързо се усмихна. — А и то не е самоубийствено. Миналия път никой не ме видя, няма да ме видят и този път. — Той беше облечен изцяло в черно, с изключение на мокасините, тъй като очакваше, че може да му се наложи да се придвижва по-бързо, отколкото позволяваха ботушите. Въпреки начина, по който бе успокоил Блейз, Хейзард знаеше, че слухът за последното му посещение може вече да се е разнесъл из градчето и възможността да са му назначили посрещачи не бе за подценяване.

— Изчакай Джими да ги донесе. Изправен вълк ще дойде след доста време.

— Точно там е работата. Джими не дойде. Очевидно има някакъв проблем. Роуз е наясно с всичко в окръга. Ще разбера.

— Предполагам, че няма смисъл да те умолявам? — попита мило Блейз. Нежното й лице бе топло осветено от отблясъците на огъня.

— Няма да се бавя — каза Хейзард, въздържайки се едва-едва да не отвърне на изисканата й красота и на молбите й. — Два или най-много три часа — добави той, след което се пресегна за карабината си, окачи я на едното си рамо и прехвърли една кожена торба през другото. — Искаш ли да ти донеса някакви книги? Знам колко скучни могат да са дните…

— Мътните те взели, Хейзард. Да не би да си мислиш, че ми се иска да рискуваш живота си заради някакви глупави книги, с които да убивам скуката си? — Тя се бе изправила на крака в страха си, а в очите й напираха сълзи на отчаяние. — Да не би да си мислиш, по дяволите, че искам да умреш? — каза тя с треперещ глас.

Хейзард остави карабината на пода с обичайната си грациозност и прекоси безшумно тясната стая. Той погледна загриженото й лице и след това я притисна към себе си. Така и не бе забелязал колко податлив на нейните настроения е станал.

— Не плачи, биа кара — прошепна той, избърсвайки сълзите й с устни. — Не плачи. Трябва да съм пълен глупак, за да поемам рискове, когато трябва да се върна при теб. — Хейзард стисна леко устната й, за да я разсее. — Знаеш колко си ми нужна — прошепна той.

Влажните, проблясващи очи на Блейз се повдигнаха към него.

— Наистина ли?

— Честна дума — каза той и после топло се усмихна.

Устните на Блейз се изкривиха при опита й да отвърне на усмивката му и една сладостна тръпка премина през сетивата й.

— Побързай — прошепна тя на мъжа, който бе обсебил душата й.

— Ще бягам през цялото време — отвърна меко Хейзард.

Така и направи, поддържаше ход с широки крачки, който бе в състояние да използва цели денонощия.

Когато достигна покрайнините на Конфедерейт Гълч, където дребните борове и елшовите храсти очертаваха границите на цивилизацията, той постоя неподвижно няколко минути, взирайки се в неугледната бъркотия от сгради в плитката низина. Градчето представляваше скупчване на къщи, магазини, улици, дървени помощни постройки, палатки, грубо сковани колиби, строени от златотърсачите без никакъв намек за планомерност. Но Хейзард познаваше всяка сграда, знаеше къде кривва всяка уличка, познаваше по външност и повечето от обитателите. Очите му оглеждаха и преценяваха всеки сектор с методичната последователност, от която, както бе разбрал по време на набезите във вражеска територия, можеше да зависи дали ще живееш, или не.