Сюзън Джонсън - Блейз

— И моят баща обичаше да казва нещо подобно. Понякога вие много ми напомняте за него, Янси. Това ми харесва. Елате тук и седнете до мен. Не сте ме докосвали от сутринта.

Една седмица по-късно, в сивия час преди зората, Изправен вълк надникна през прозореца, стисна устни и въздъхна леко. Неговият нюх не го бе излъгал за отношението на Хейзард към жената. И все пак нищо не беше сигурно, щом се отнасяше до Хейзард. Още преди да влезе в колибата, той вече бе прикрил първоначалната си изненада.

Хейзард, вече чул стъпките на обутите в мокасини крака, се бе успокоил и отпусна протегнатата към оставения наблизо пистолет ръка и след като провери дали Блейз е загърната, се зае да обува панталоните си в момента, в който Изправен вълк влезе. Тихите думи на езика на абсароките събудиха Блейз, но тя продължи да лежи сънено унесена.

— Кажи ми кога точно е станало, за да разбера кой е спечелил баса — каза Изправен вълк. Усмивката му беше така добронамерена, че Хейзард просто не можеше да не разбере посланието й.

— Бях забравил каква пасмина клюкари сте ти и твоите приятели — отвърна Хейзард, докато го оглеждаше одобрително. — Предполагам, че и да се направя на ударен, това няма да ми помогне особено.

— Не вярвам да не си усещал, че това е възможност за облог, която никой здравомислещ не би пропуснал. Добре те познавам — продължи Изправен вълк, поглеждайки го красноречиво, — а и не само аз.

Хейзард знаеше, че няма да се измъкне, без да отговори и затова се предаде доброволно.

— Преди осем дни. — Когато премести погледа си върху Блейз и забеляза, че се е събудила, той й се усмихна и промърмори достатъчно силно, за да го чуе Изправен вълк:

— Хайде да зарежем тая тема пред детето. Тя може и да не разбира езика, но твоето мераклийско изражение може да бъде забелязано от всекиго.

Целомъдрието бе чуждо на Изправен вълк и той продължи да се смее.

— Значи Червена мечка печели. Аз лично не мислех, че ще издържиш толкова дълго. Смятах, че ще го направиш на следващия ден от заминаването ми.

— Благодаря ти за доверието.

— Да те вземат мътните, Хейзард, какво общо имат принципите с любенето? То никога не вреди. Само страхът от него може да ти навреди. Правенето на любов може само да те приближи към рая.

Хейзард се засмя. Изправен вълк никога не бе вземал живота много насериозно.

— Между другото, твоят рай ми допада. Когато се умориш от нея…

— Хич не се облизвай. Тя не е от тия, които омръзват.

— Изобретателна, значи?

— Спонтанна. — В очите му се четеше удовлетворение и устните му се разтвориха в усмивка.

— Спонтанността може и да се изгуби някой ден. Тогава какво ще правиш? — напомни му Изправен вълк.

Хейзард установи, че не бе мислил за това през последните дни. Бе забравил, че Блейз си има семейство и друг живот извън неговия свят.

Изправен вълк видя как усмивката му се стопи, видя мигновеното изтрезняване.

— Някой да е срещал баща й? — попита изведнъж

Хейзард, докато куп мисли се въртяха из главата му.

— Не.

— Роуз каза, че търсел летния ни бивак.

— Носят се слухове, че е мъртъв.

Свършено е, бе първата стряскаща мисъл, която се появи в съзнанието на Хейзард. Ако полковник Брадок бе мъртъв, правилата на играта отпадаха.

— Кой го е направил? — бързо попита той.

— Бандата на Лъмпууд. Едно сърце го е чул от брата на жена си.

— Доколко е сигурно?

— Братът на жената на Едно сърце е видял трупа.

— Възможно ли е да го е объркал с някой друг бледолик?

Изправен вълк сви рамене.

— Не е изключено. Не съм сигурен. — Той се усмихна. — Те всички си приличат.

— По дяволите.

— Проблем ли има?

— Би могъл да се появи. Полковника бе по-сговорчив от всички останали.

— Защо да не подсилим охраната? Двадесет или тридесет воини…

— Не искам. Всеки треторазреден политик, който се появи наблизо, би могъл да го използва като претекст да извика тук войници. А след Войната между щатите всеки амбициозен офицер, търсещ повишение, се размотава из Севера с надеждата да започне война срещу индианците. Няма друг по-лесен начин да окачат полковнишки еполети.

— Може да се справим с доста от тях с твоята нова огнестрелна машинария. — Изправен вълк беше роден тактик и очите му вече блестяха при мисълта за евентуалните възможности, които предоставяше мястото, избрано от Хейзард.

— И да загубим мината — припомни му Хейзард.

— Сигурен ли си, че тя е от такова значение? Нашият клан винаги е бил богат. За какво ни е необходимо повече от това, което вече имаме?