Сюзън Джонсън - Блейз

Той е прекалено чаровен, напомни си Блейз, прекалено съвършен, прекалено опитен. Мъж с репутация на чаровник, произхождащ от племе, което се слави с това свое качество. Той намираше това за естествено. Ортодоксалните моралисти измежду белите винаги го определяха като скандално. Абсароките просто даваха свобода както на мъжа, така и на жената, бе казал той. Тяхното общество беше равноправно. Жените притежаваха своя собственост, поне на теория, бе уточнил той с усмивка. Освен това жените можеха също като мъжете да си избират партньори, да се разведат и да се омъжат наново. И всичко това по времето, когато жените по цял свят бяха третирани като имущество. Дори самият му разказ за това бе невероятно примамлив.

Желаеше го, макар че… Пулсиращият ритъм на една мисъл обикаляше из всяка частичка на мозъка й. Желаеше го. Твърде чаровен, твърде съвършен, твърде опитен, твърде съблазнителен, и то не само за нея, мрачно си припомни тя, а и за всяка друга жена. Тя знаеше всичко това, разбираше го. Но то не променяше нещата ни най-малко. Блейз нямаше намерение да дели Хейзард Блек с никого. Все пак не я наричаха така единствено заради цвета на косата й. Очите й блестяха с решителната целеустременост, на която нищо досега не бе успяло да се изпречи.

Тя отметна одеялото, седна в постелята и се огледа наоколо. Дали щеше да се върне за закуска, или вече си бе взел храна? Блейз не можеше да прецени, но забеляза, че следите от снощното къпане са заличени. Той беше невероятно чаровен, същият този мъж, който преди няколко дни бе намеквал, че жива ще я одере, ако не се захване за работа.

Дали беше възможно той да изпитва същите чувства към нея? Или просто беше толкова галантен, колкото и чаровен, кавалер в истинския смисъл на думата? Всеки мъж от Изтока би се отказал да почисти след една жена с презрение, като нещо крайно нелепо. Но Хейзард не бе такъв, той беше най-нежният мъж, когото някога бе срещала. Никога не се отнасяше с презрение към което и да е човешко същество, дори в нелепите ситуации.

Блейз намери риза, която да облече, огледа кухнята и започна да премисля дали да се захване със закуската, когато забеляза, че вратата не е залостена. Един тънък слънчев лъч огряваше косо неравния под. Тя тръгна несигурно натам, като затворник, зърнал зелена поляна, после бутна вратата още няколко сантиметра и спря. След това, добила изведнъж кураж, Блейз отвори вратата и излезе на покритата веранда.

Беше чудесно, реши тя, този нов, бляскав, огрян от слънцето свят — планинските склонове в далечината, зелените борове и по-бледите трепетлики, свежото ухание на чистия утринен въздух. Без да е сигурна нито в бъдещето си, нито в благоразположението на любовника си, осъзнавайки болезнено ясно, че Хейзард има задължения, които предхождат както неговите, така и нейните желания, тя въпреки всичко това преливаше от щастие.

Блейз слезе от верандата и бавно обиколи колибата. Усещането за свобода й действаше освежаващо. Премина внимателно с босите си крака по грубия пясък, спря за малко в студената влажна трева под дивата череша близо до поточето и след това се разходи по пътечката, която водеше към издатината, където Хейзард бе стоял неотдавна, гледайки как тя се приближава.

Застана на самия ръб, загледана в покритата с листа пътечка, по която бе пристигнала през оня ден, чудейки се как непредсказуемо може да се промени човешкият живот за толкова кратко време. Топлата листа галеше приятно краката й, точно както и утринният ветрец, който разбъркваше леко косата й и притискаше пешовете на ризата на Хейзард към голите й бедра. Тя направи една малка крачка и присви пръстите на краката си около ръба.

— На твое място не бих направил и крачка повече. — Гласът й бе познат, безстрастен и достатъчно силен, за да я достигне. Всяка сричка беше отчетливо произнесена.

Тя се обърна непринудено, раздразнена от вложения в думите цинизъм. Не бе усетила, че е наблюдавана през последните няколко минути. Погледът й бавно изучаваше планинския склон в посоката, откъдето бе дошъл гласът на Хейзард. Необходими й бяха около тридесет секунди, за да го открие, застанал високо над входа на мината, на около стотина метра от нея. Блейз тръгна бавно към него.

Той не помръдна, само я наблюдаваше, обсебен от вида на красивото й тяло, прикрито едва-едва от ризата. Лицето й беше изключително красиво и решително, а косата й го приканваше неустоимо да се зарови в нея. Все така загледан в нея, Хейзард се чудеше дали неговата своенравна, докачлива и неконтролируема заложничка щеше да направи още една крачка, ако не й беше извикал.