Сюзън Джонсън - Блейз

— Жълтооките няма да спрат да прииждат. Не и докато тук има злато. А бизоните не са вечни. — Двамата мъже не за пръв път спореха по този въпрос.

— Има хора, които няма да се съгласят с теб за това — каза спокойно Изправен вълк.

— Това си е тяхна работа — отвърна му Хейзард не по-малко спокойно. — Междувременно аз ще продължавам да копая злато.

— Джон — внимателно се намеси Блейз. — искаш ли да се опитам да приготвя някаква закуска?

— Значи се е научила да готви? — попита Изправен вълк на абсарокски. Той разбираше английски толкова добре, колкото и Хейзард. Двамата бяха израснали като братя и Алонзо Кент беше като чичо и за двама им. Английският им бе на завидно ниво, изучаван предимно при баронета Алонзо Кент, по-малкия син на друг по-малък син на благородник, изпратен в странство заради здравето си. Той бе достигнал до територията на Монтана, още преди тя да бъде наречена така, с влака на един германски принц, дошъл тук, за да събира флората и фауната на Новия свят. Когато за пръв път видял Иелоустоун, Алонзо бил на смъртно легло от туберкулоза. Кланът на Хейзард лагерувал наблизо неговата леля прибрала Алонзо и го излекувала. Те се влюбили един в друг и той така и не се завърнал в Англия.

— Благодаря ви, мис Брадок — учтиво каза Изправен вълк и се поклони елегантно и безупречно на Блейз. — Бих закусил с огромно удоволствие.

— Вие знаете английски — възкликна тя. — Но това е чудесно. Хейзард, защо не си ми казвал?

— Вероятно не ви остава много време за приказки — прошепна Изправен вълк на родния си език, майсторски поддържайки илюзията за добронамереност в дрезгавия си глас.

— Много мило — тросна му се Хейзард и след това се обърна към Блейз. Той си припомни за стотиците или хиляди хора и любопитни случки от живота му, за които тя дори не подозираше, и това го обърка за миг.

— Един бледолик се ожени за наша леля. Той търгуваше с кожи — каза неуверено Хейзард, — така и двамата научихме английски още като деца.

Тя изглеждаше доста апетитна в леглото й той усети как за миг го подразни мисълта, че Изправен вълк я оглежда преднамерено, докато тя бе така изкушаващо полуоблечена.

— Ще се изкъпя, докато ти се трудиш над закуската — каза той рязко. — След теб. — Той кимна към вратата и Изправен вълк излезе пред него навън. — Тази сутрин си обуй панталоните — нареди й полугласно Хейзард малко преди да последва Изправен вълк. Не бе в настроение да я дели с него дори визуално.

— Свиха се, след като ги изпрах — прошепна му тя в отговор.

— Обуй някои от моите.

— Много са ми големи. Мога да сложа някоя от роклите, които ти…

— Не. Обуй панталоните — каза той, като натъртваше тихо на всяка дума.

— Слушам, сър — прошепна тя, усетила ревността.

— Тоя път ще ти намерим дрехи, незабавно. И повече без игрички, Блейз. Искам те с панталони, щом се върна.

— Да, господарю — сладко измърка тя.

Фактът, че тя се съгласи така лесно, предизвика леко съмнение у Хейзард. Тя рядко бе покорна, не, поправи се той, тя никога не се покоряваше. Той насочи заповеднически пръст към нея.

— И риза — добави след това за по-сигурно.

Когато двамата се върнаха след известно време, Блейз надзираваше парче бекон, цвърчащо в тиган, поставен на печката. Един бърз поглед бе достатъчен на Хейзард, за да забележи, че този път месото не е безнадеждно прегоряло, а за разлика от друг път само приятно препържено. Той установи със задоволство, че тя поне веднъж бе изпълнила инструкциите му. Блейз бе облякла една от неговите ризи и я бе затъкнала в един от панталоните му, навит няколко пъти в кръста и след това пристегнат с колан около фината й талия. Доволен, че поне е напълно облечена, Хейзард подмина факта, че така тя приличаше на сираче от приют.

— Имаме ли още яйца? — попита той, така привикнал да помага на Блейз в готвенето, че сега това му се струваше напълно естествено.

— Вчера ти сготви последните — отвърна Блейз, без да изпуска печката от погледа си. — Не помня точно кога.

Изправен вълк седна на масата, погледна към Хейзард и каза с шеговит тон:

— И ти ли се учиш да готвиш?

— Хейзард е страхотен помощник — възкликна Блейз, преди той да успее да отговори. — Ако не беше той, щяхме да умрем от глад.

— Трябва някой път да ме запознаеш с готварските си умения, щом се прибереш — каза Изправен вълк с развеселена нотка в богатия си тембър, въпреки че лицето му беше безизразно като на статуя.

— Друг път — промърмори Хейзард, убеден, че ще се наслуша на безкрайни подмятания, щом се прибере в бивака следващия път.