Сюзън Джонсън: Блейз

Четири действия били признати като достойни и имали значение при избирането за „вожд“: носенето на лула, което е символ на успешен набег; вземане на плячка; отнемането на вражеска пушка или лък и отвличането на кон, завързан във вражеския лагер. Главната задача на водача била успешното завършване на мисията, била тя нападение за коне или война, и връщането на целия отряд невредим в лагера. Ако някои от хората бивал убит, набегът не се зачитал. — Б.авт.

Всеки воин можел да заслужи толкова слава, положение, чест, богатства и влияние, колкото и всеки друг освен двама-трима от главните вождове. За да стане един от тях, воинът трябвало да има здраво семейство, значителна популярност, превъзхождаща тази на останалите. — Б.авт.

Скалпирането, което равнинните племена практикували широко, не се смятало от абсароките за дело, което се зачита за поста на вожд. Един информатор казал на Лоуи: „Никога няма да чуеш един абсароки да се хвали със скалпове, когато изрежда заслугите си“. Това твърдение било потвърдено от опита на Лоуи. — Б.авт.

Бараж — масивна, преградна канонада с огнестрелни оръжия — Б.пр.

Диорит (геол.) — среднозърнеста и едрозърнеста скала от смесен състав — Б.пр.

Мадам Рестел правела този вид операция три десетилетия в Ню Йорк и бизнесът й процъфтял дотолкова, че успяла да си построи една от най-големите къщи на Пето авеню. Зад гърба й хората я наричали мадам Убийца и се втренчвали в нея, когато излизала на разходка по Пето авеню с екипаж от сиви коне към Сентрал Парк. Двама мъже, облечени в черни ливреи с тъмносиня подплата на реверите, се возели на седалката пред нея. Имала най-добрия шивач в града, а когато било студено, си слагала маншон от норка, за да предпази ръцете си, както правели прочутите пианисти и цигулари. Полицията знаела с какво се занимава, но не я безпокояла, защото тя постоянно заплашвала да разкрие едни от най-интересните семейни тайни в нюйоркското общество, ако някой има нахалството да й досажда. Ако трябва да се погледне истината в очите, мадам Рестел не би могла да оцелее и месец там, ако хората не са я искали. — Б.авт.

Два легинса казва, че реката се казва Барутна, защото по безплодните й брегове бизони и ездачи вдигали облаци от прах, който приличал на барут, а Ларок пише в спомените си: „…затова я наричали Барутната река, заради финия пясък, който бреговият вятър раздвижвал и който ослепявал хората и замърсявал водата“. — Б.авт.