Сюзън Джонсън - Блейз

— До последния ти ден, Джон Хейзард Блек. Е, какво мислиш за това? — Любовна тръпка премина през тях, необяснима, една тиха победа над потъмнелия в своята лудост свят, който сега им принадлежеше.

Усмивката сгря очите му.

— Мисля — каза той много, много нежно, — че съм един невероятно — и внимателно наблегна на оная толкова американска думичка, — невероятно голям късметлия.

Там навън, отвъд стените на вигвама, отвъд границите на лагера, ги очакваше бъдещето.

До 1872 година — само девет години след първия голям удар на златната треска в Монтана — абсароките, които цяла вечност бяха обитавали земята си свободни, бяха изселени до един в резервати. С едно изключение.

Златото на Джон Хейзард Блек бе откупило сигурността на неговия клан под формата на хиляди акри планинска земя. Наследството на Блейз, което й бе върнато след кратка процедура на Бостънския съд, добави своя дял към тази територия. Мината им осигури значително състояние, така че кланът на Хейзард просперираше. Абсароките бяха открай време най-добрите в развъждането, търговията и надбягванията с коне, и това се превърна в една приемлива странична дейност в рамките на щата, който се разрастваше около тях. Процесът на асимилация бе започнат от бащата на Хейзард. Хейзард и Блейз бяха осъществили това на практика, а Трей наследи пограничния свят, населен с бързо променящи се условия, както й полагащите му се привилегии.

— Мислиш ли, биа — протестираше Хейзард от време на време, докато момчето възмъжаваше, — че съм му дал твърде много?

— Глупости — отвръщаше неизменно любящата майка на детето му. — Той не притежава повече от това, което ние двамата с теб имахме.

И като достоен син на такива безразсъдни и дръзки родители, Трей Брадок-Блек се бе метнал изцяло на тях. Той беше разглезен, неудържим и както казваха някои, бе възпитаван прекалено благосклонно. Но той беше също така нежен и добросърдечен, надарен с чар, който искреше като следа от метеор. И когато поотрасна, в ранните мътни и шеметни дни на признаването на Монтана за щат, той успя да прибави още цяла миля към земите на клана си, подкрепян от състоянието на родителите си и от получастната армия от воини на абсароките, които третираше като свое семейство.

Политиците на Монтана по това време поддържаха непрекъснат хаос със своите препирни, като за различни периоди от време властта попадаше в ръцете на хора, които или не знаеха как да я ползват, или я ползваха за нечисти цели, а понякога дори бяха срам за поста си. Собствената армия на Хейзард осигуряваше неговото влияние в единия край на щата и защитаваше сина му от тези, които не хранеха симпатия към наследника на неговото огромно богатство.

Когато Трей беше представен в местното висше общество, след годините прекарани в учение, се разнесоха слухове и хората не можеха да повярват, че той може да е толкова дързък и неконтролируем. Бащите поставяха нервно ръце на пистолетите си, когато Трей започнеше да проявява към дъщерите им своето безгрижно, недискретно внимание, а майките на дебютантките се молеха изумително красивият и богат син на Джон Хейзард Блек най-после да се задоми.

© 1992 Сюзън Джонсън

© 1994 Ивелин Иванов, превод от английски

Susan Johnson

Blaze, 1992

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: maskara, 2009

Редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Сюзън Джонсън. Блейз

Оформление на корицата: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, 1994

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13607]

Последна редакция: 2009-11-21 01:17:03

За улеснение е използвано наименованието Монтана, въпреки че през 1861 г. то още не се е било наложило. През 1854 г. северната част на неорганизираната индианска държава е присъединена към Небраска, след това е включена в територията на Дакота, която през 1861 г. е откъсната от Небраска. След като границата на златодобива се премества към северните части на Роки маунтинс, територията на Айдахо се образува през 1863 г. от части от Уошингтън и Дакота, обхващащи днешните Айдахо, Уошингтън и Монтана. Монтана съществува от 1864 г. с временна столица Бенък. — Б.авт.

Абсароките са отцепническа група от хидатса, мигрирала на запад. Различни източници посочват, че това е станало около 500 години или най-късно през 1776 г. След преместването те са се нарекли абсароки или „деца на птицата с голяма човка“, вид, който вече не се срещал в страната им. В езика на хидатса „абса“ означава голяма, хитра птица. Оттам е дошъл и френският превод, gens de corbeaux, т.е. врана. Те никога не се наричали така, въпреки че това е името, използвано от всичките им съседи. В знаковия език знакът за индианец врана се прави с повдигане на ръцете напред на височината на раменете и движение като махане на птичи криле. — Б.авт.