Сюзън Джонсън - Блейз

— Какво е това? — попита Блейз, кимвайки леко с глава по посока на огнестрелното оръжие.

— Гатлингова пушка.

— Изглежда смъртоносна. — Погледът й се спусна но дължината на оръжието, многобройните му цеви, изпънатата лента с патрони, водеща към затвора.

— Такава е.

— Щеше ли да я използваш срещу мен? — попита меко тя.

— Налага ми се да бъда нащрек — каза той след цяла вечност, като подмина въпроса, на който не беше съвсем сигурен, че може да отговори. — Поне докато те опозная по-добре.

Пухкавите й вежди се повдигнаха, едно копринено несъответствие на съвършеното й лице. Той се засмя и добави:

— По по-друг начин, искам да кажа. И трябва да кажа — уточни той, — че очаквам това откритие с голямо… — Той спря и я погледна така, сякаш я виждаше за пръв път.

Този път Блейз се усмихна успокоена и довърши вместо него:

— Нетърпение?

— Ко-дак.

— Какво значи това?

— Амин.

Тази сутрин Хейзард започна работа късно — никога досега не се бе любил в сянката на Гатлинговата пушка. Утринното слънце обливаше сетивата им в светлина. Трескавото очарование на ситуацията подхранваше страстта им, чудото на откритието стимулираше изобретателността им. Светът изчезна, или по-скоро се ограничи в тях самите.

— Как бихме могли да седим и да чакаме Полковника да се върне? — изръмжа Янси. Той допиваше втория си бърбън след вечерята и мислите, които преобладаваха в съзнанието му, сега бяха излезли на преден план.

Милисент седеше срещу него, уравновесена и спокойна. Двамата бяха убедили останалите членове на минната компания да тръгнат за Бостън без тях и тя току-що се бе сбогувала със своята най-отдавнашна приятелка Елизабет Талмедж. Това се бе оказало не чак толкова лесно, но с течение на времето аргументите на Милисент се бяха наложили. Нали все пак Уилям ги бе предупредил да „седят спокойно и да не правят нищо“, така че тяхното присъствие не бе необходимо. Освен това всички те познаваха Били Брадок като човек, способен да се грижи сам за собствените си проблеми, и като човек, който не обича да му се месят. Сега тя се чувстваше ужасно доволна и все по-уверена в себе си.

— Сега, когато приятелите на Уилям ги няма може въобще да не ни се наложи да чакаме — отвърна тя спокойно.

Изражението на Янси изведнъж стана хищнически изострено.

— Искате да кажете, че сега един мъртъв индианец няма да е от особено значение? — Той се усмихна леко.

Милисент се самообслужи с още един пръст шери, отпи малка глътчица и поставяйки чашата на масата, каза:

— Мисля, че един нещастен случай с Уилям, плюс един мъртъв индианец, е по-добра комбинация. — Тя погледна през масата към покритото с брокат канапе, на което седеше той, и повдигна въпросително едната си вежда. — Това как ви звучи?

— Великолепно — отвърна той, а усмивката му се разшири.

— Мисля, че бандитите ще ни свършат чудесна работа. Още едно убийство след зачестилите подобни случаи напоследък в областта едва ли ще предизвика някакви коментари, убедена съм в това. Грабежите на злато и вървящото с тях насилие явно са едно от основните занятия тук.

— Може да отнеме известно време, докато го открием из тия планини.

— Защо да не почакаме да се върне? Можете ли да се доверите на някои от вашите хора?

Янси кимна.

— Можем да направим малък лагер на северния път към земите на враните. Ще ги спипаме, преди да се приближат към градчето. Ще изпратя и няколко следотърсачи. Това може да ускори нещата.

— Колко време би могло да отнеме всичко това? — попита безстрастно Милисент, сякаш се осведомяваше за програмата на театрите.

Янси също се чудеше колко време ще мине, преди да успее да се ожени за милионите на Полковника, но отговори на още по-директния въпрос на Милисент, като тръсна рамене и присви очи.

— Като се има предвид, че го няма от доста време — започна да обяснява той, — той едва ли ще се бави още дълго, преди да тръгне насам, със или без дивака, който му беше нужен. Няколко дни, седмица в най-лошия случай.

— Чудесно — отвърна тя със самодоволна усмивка. — В такъв случай, мисля, че сега ще трябва да определим точния брой хора и оръжията, които ще ви бъдат необходими, за да нападнете оня участък. Ако ми кажете точно колко пари ще ви трябват, аз ще предупредя един изключително приятелски настроен банкер, на две крачки оттук, да задели нужното още утре. Имате ли нужда от още нещо?

— Единствено пари ще са нужни, Милисент. Вие и аз знаем това. Оттам нататък всичко ще тръгне като по вода.