Сюзън Джонсън - Блейз

Тя го поглеждаше, докато говореше. Очите му бяха полудиви, непокорни и толкова красиви под фино извитите му вежди, че тя установи, че се взира в тях толкова често, колкото човек е способен да се възхищава на една съвършена роза за удоволствието, с което тя го дарява. Високият свод на носа му се спускаше в безупречен профил, сякаш изваян от умела ръка. Блейз се протегна и прокара върха на пръста си по неговата гладка повърхност и така, докоснала се до изчистената му естествена сила, тя успя да почувства нещо твърде близко до неговото съвършенство.

Той повдигна разсеяно ръка и притегли нейния блуждаещ пръст към устните си, след което го целуна лениво с жеста на обигран джентълмен.

— Знаеш ли, обичам те.

Тези простички думи разрушиха привидното равновесие на Хейзард. Ръката му се отпусна рязко. При първия бегъл поглед, който й отправи, той забеляза, че очите й бяха също така спокойни, както и изражението й. Не, отдръпна се той като опарен. Не, това не може да бъде, отказваше да приеме това със съзнанието си.

— Това в повече ли ти дойде? — попита тя спокойно, сякаш бе очаквала подобна реакция. Той остана безмълвен още няколко мига, докато топлата му ръка все така леко докосваше гърба й.

— Ти не знаеш какво говориш — отвърна бавно той, търсейки внимателно пролуката между отговорността и съвестта си.

Тя само кимна утвърдително, погледът й бе все така спокоен и овладян.

— Младите момичета си мислят, че са влюбени в първия мъж, който…

— Им отнеме девствеността?

— Щях да кажа „се люби с тях“.

— О, нима? — каза тя. Изражението й беше скептично и демонстративно невярващо.

— Така съм чувал — додаде бързо той. Скептицизмът в усмивката й се стопи и на негово място се появи нещо, което напомняше огряно от слънчевите лъчи маково поле.

— Никой друг не ме интересува. Обичам теб. Няма защо да се притесняваш — продължи тя, без спокойствието да й изневери, — не очаквам ти да ми отвърнеш със същото. — Макар и неопитна в любовта, тя имаше опит в отношенията е мъжете. Няма смисъл, прецени тя, да очаква отговор толкова скоро.

— След като баща ти дойде, за да те вземе, ние няма да се видим повече. Ти ще се омъжиш за някой млад наследник със състояние и положение в обществото, подобни на твоето, и ще отгледаш богати дечица.

— Мога да остана тук — възрази тя.

— И защо? — Въпросът беше прям, почти нетактичен.

— За да наглеждам участъците на татко — каза тя, без да се засяга от неговата безцеремонност. Предпочиташе такова отношение пред студената незаинтересованост.

— И да завладееш земята ми.

— Само мините.

— Все едно. Някой прошепна „злато“ и всички се изсипват тук.

— Бих могла да ти помагам.

Той се изсмя по момчешки жизнерадостно.

— Знам. И ти си една сладка биа — каза той, а тонът му говореше за неподправено възхищение, — наистина е така. — Устните му се снижиха и се сляха с нейните. Не му се искаше да приказва за мините, за бледоликите и за това, което те биха могли да направят след година, след месец, след седмица… За всички останали пречки и затруднения. Не искаше да си спомня сега за нищо такова. Искаше да забрави за това. Пък било то и само за тази нощ.

Той я притисна към себе си. Дясната му ръка бе обгърнала раменете й, дългите му пръсти се протягаха към шията й, придържайки главата й неподвижно, за да може да се наслади на устните й, да прокара езика си между тях и да усети нейната взаимност, да я запази за себе си колкото може по-дълго, като жадувана награда. Другата му ръка, обхванала налятата долна извивка на гърдите й, се движеше бавно нагоре, през набъбналите й зърна, и след това обратно надолу, за да усети как връхчетата им се втвърдяват. Това протяжно движение нагоре и надолу действаше и на двама им като заклинание, отварящо портите на страстта.

— Обичам те — прошепна тя, когато той освободи за малко горната и устна, за да захапе леко долната.

— Знам — отговори той дрезгаво и неочаквано Стисна зъбите си по-силно. — А аз искам ти, биа кара… да изгасиш огъня.

Хейзард я сложи внимателно да седне в креслото, целувайки нежно топлите й устни, а ръцете му, с вниманието на златар, отметнаха няколкото къдрици от раменете й. След това той отдели устните си от нейните, така бавно, че тя потръпна от усещането, коленичи между краката й и навеждайки се напред, целуна гърдите й. Докосна едното от розовите връхчета съвсем леко, за да могат нейните усещания да се нагодят към едва доловимия допир. Тя се изпъна в тръпнещо очакване, но езикът му само обиколи стегнатото пламнало връхче и след това се премести, за да погали другата й розова пъпка. Лекото докосване на устните му, топло и възбуждащо, бе само едно дразнещо въображението обещание и всеки фин допир на зъбите му или близване на езика му изпращаше надолу спирали от удоволствие, докато тя усети, че би умряла, ако не се люби с него.