Сюзън Джонсън - Блейз

Тя му отвърна със същия изумителен плам, който го поразяваше еднакво силно всеки път. Блейз се изпъваше страстно, за да го усети по-дълбоко в себе си, вкопчила потрепващите си пръсти в основата на гърба му, така че да може да го задържи поне секунда повече при всяко проникване. Телата им се бяха слели в делириум, светът и вселената им принадлежаха.

Без вино, рози, скъпи подаръци или бижута, без възбуждащи средства или страстна поезия, без престорена свенливост или елегантна размяна на остроумия. Само чувства. Една разголена, сляпа искра между две диаметрално противоположни души, възбудила копнеж така силен, така взаимен, както и сливането на телата им. Това се бе случило й с двама им, без да го очакват, бе ги помело диво, неудържимо, отхвърляйки всичко останало встрани като ненужно, в тази осветена от огъня колиба, на върха на покрития с борове хълм, на три хиляди метра надморска височина.

Двамата любещи се наближаваха стратосферата и продължаваха да се изкачват.

— Де ауа-гий-шик — прошепна той отново до обърканите къдрици зад ухото й, — де ауа-гий-шик.

— Сега, Джон. Сега. — И тя извика накрая, от нея се изтръгна нежна, стенеща въздишка на любовно облекчение.

Те лежаха много топли и доволни на бизонските кожи, осветени от огъня. Изпънал се по гръб, Хейзард държеше Блейз в лека прегръдка, а тя се бе отпуснала върху гърдите му.

— Де ауа… де ауа гий — каза насечено тя, без да произнася правилно думите, а дъхът й докосна на леки вълнички кожата му. — Какво означава това?

Очите му се разшириха от изненада. Макар и оформена наполовина, той разпозна фразата „Обичам те“. Не си спомняше да я бе казвал. Той сви рамене едва-едва.

— Любовни думи, това е. Нежни обръщения.

Блейз не можеше да види очите му. Тя само видя и почувства свиването на рамената.

— Разбирам, но какви точно любовни думи? — Пръстът й се спусна но очертанията на ребрата му.

— От тия, които жените обичат да чуват — каза той колебливо под напора на нейната настойчивост.

— Преведи ми ги. — Този път тя опря брадичката си върху гърдите му и се вгледа в него с оная прямота, която винаги му напомняше за любопитно десетгодишно дете.

Той докосна съвършено, изваяно той носле с върха на пръста си.

— Биа кара — каза той с усмивка, — това е една от ония засукани разговорни фрази, които се губят при превода.

— И биа кара ли се изгубва по същия начин? — попита тя и в сините й очи се появи мъничка закачлива искрица.

— Не — отвърна той, почувствал, че е стъпил на сигурна почва. — Това, котенце — пръстите му се плъзнаха по сочната й долна устничка, — означава „сладка моя“. А ти си чад-гада-хиш-аш, моята малка червена лисичка, най-сладкото от сладурчетата. — Той повдигна глава от възглавницата и целуна кичурчетата по челото й. — Мислиш ли — продължи той, повдигайки се така, че да се опре на лакти, — че можем да се възползваме от тая вана? — Това, помисли си той, щеше да бъде един вид отклонение от въпросите и, на които той не искаше да отговаря.

— Не, прекалено съм изморена — отвърна Блейз, все така положила глава на гърдите му. — А между другото — въздъхна тя, почувствала твърдите му мускули под бузата си, — водата сигурно вече е изстинала.

Хейзард я повдигна с такава лекота, сякаш беше коте, и я постави на разбърканите кожи.

— Ще затопля водата, биа кара, и ще те занеса до ваната. — Той я гледаше с очи, меки като кадифе. — Това едва ли ще е толкова изморително за теб.

— В такъв случай… — Блейз се усмихна бавно и лениво. Първоначалният й отказ не беше категоричен и нетърпящ възражение. Даже напротив. Тя просто бе ужасно заситена — едно ново усещане, което й се искаше да задържи. Беше доволна. Не, тази дума беше прекалено слаба, реши тя. Тя трябваше да бъде окичена с блестящи златни орнаменти и фойерверки в добавка, за да изрази напълно задоволството, което изпитваше Блейз.

Хейзард я целуна леко и стана от постелята, а нейните очи го проследиха, поглъщайки голата му красота, отбелязвайки безупречното съвършенство на стройното, широкоплещесто тяло. Погледът й се плъзна бавно по мускулестия му гръб и тя се стресна от кървавите белези, които вероятно бяха оставили ноктите й. Гласът му прекъсна мислите й:

— Правиш ме много щастлив, биа кара, макар че — той замълча, а усмивката му стана порочно лукава — ти си най-мързеливата жена, която познавам.

Тя запрати възглавницата по него с не по-малко порочна усмивка, а той се измъкна ловко.

— Каква лъжа — запротестира тя. — Току-що прекарах цял час, като те забавлявах, а преди това ти сготвих вечеря.