Сюзън Джонсън - Блейз

— Ти не ме държиш буден — каза Хейзард, също толкова неискрен.

На устните й се изписа леко подканяща усмивка.

— В такъв случай, да не се чувствам задължена да бързам?

— Не и заради мен — отвърна той безстрастно, но гневната искрица в очите му опровергаваше спокойния отговор.

— Колко мило — прошепна Блейз така, сякаш отговаряше по приетия начин на учтив комплимент по време на градинско увеселение. С вниманието на художник, който наглася модела си така, че да улови най-добре светлината, Блейз се излагаше на показ пред погледа на Хейзард. Тя усещаше как огънят пръска топлина, знаеше че неговите просветвания подчертават формите на тялото й и придават блясък на кожата й. Знаеше от колко време Хейзард е без жена, а според слуховете във Вирджиния Сити въздържанието не бе по вкуса му.

Тя взе от масата иглата си за коса, една от трите игли, които бе носила в деня, когато се изкачи на хълма на път за парцела на Хейзард, събра пръсналата се по раменете й коса, вдигна ръце и започна да я прибира на върха на главата си. Дългата й бяла шия се откри в профил, гърдите й, повдигнали се от движението, замряха вирнати нагоре, а зърната им се очертаха през ризата. Бледите й бедра го подканваха, разкрити при повдигането на ръцете чак до нежната извивка на задничето й.

Хейзард почувства невероятния порив на страстта, усети как възбудата изпъва меката еленова кожа на панталоните, които бе облякъл, но така и не можеше да отдел и очите си от нея.

— Истинска малка Джезабел — промърмори студено той. — Много мило, но ужасно прозрачно.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна Блейз на мъжа, изтегнал се върху кожените завивки, скръстил ръце зад главата си. Ако можеше да види как под черната му копринена коса кокалчетата на ръцете му са побелели от притискане, тя би останала доволна от резултата.

— Много добре разбираш за какво говоря — изръмжа леко той и се помръдна, за да размести нарастващия натиск срещу еластичната кожа на панталоните си.

Чистите сини очи на Блейз, невинни като пролетното небе, преместиха ангелски непорочния си поглед върху изтегнатото му тяло.

— Просто не успях да се изкъпя по-рано през деня — каза меко тя, разкопчавайки бавно ризата, — с всички тия домакински задължения, на които ти държиш. — Тя се усмихна благонравно, освободи и последното конче и пусна памучната риза на пода. Плътта й излъчваше сладост и страст, а стегнатите й закръглени гърди потръпнаха, сякаш вече бяха усетили допира му. На устните й бе изписана усмивка — загадъчна, горда, покорна и свенлива, но преди всичко очакваща. Безкрайно нежна и очакваща.

Хейзард преглътна незабележимо дъха си.

— Много забавно — каза той, колкото можа по-безстрастно, въпреки че тялото му бе разтърсено от възбудата. — Забавно, но безсмислено.

— Какъв подозрителен мъж. — След като произнесе това, Блейз се обърна леко и бавно се наведе, за да провери температурата на водата в широката медна вана.

Изкушаващата позиция, разкриваща свободно и възбуждащо пред него всичко, което така отчаяно желаеше, го накара да поеме дълбоко въздух. Не трябва, помисли си той. Не трябва. Но това, което виждаше, му припомни за последния път, когато бе усещал това топло тяло, притиснато под своето и той отново почувства докосването й. Полежа вдървен още пет напрегнати, безмълвни секунди, погълнат от изкусителната женска плът, предлагаща му се така недвусмислено след това изведнъж освободи гърдите си от задържания до задушаване въздух, изхвърли настрани лежащата под главата му възглавница и се изправи като излитащ ястреб, сякаш стройното му стегнато тяло бе издигнато на крилете на огъня.

Той преодоля на две крачки разстоянието, което ги делеше, притегли я към себе си, завъртя я и я прикова към грубата нерендосана дървена стена с такава сила, че усети как тя се сепна. Тялото му се притисна към нейната мекота с дивашка ярост и Блейз почувства с разтуптяно сърце неговата набъбнала възбуда, мощна и очебийна, изгаряща го от желание да я има.

— Проклета да си — прошепна той прегракнало. Ръцете му конвулсивно я сграбчиха и тя усети как тялото му се напряга. — Сладката бостънска кучка се е разгонила и миризмата й е неустоима, както отлично разбираш. Надявам се, че малкото ти тяло разбира с какво се е захванало.

Тя не отговори, вместо това малките й ръце се вкопчиха в твърдите му мускулести рамена. Той се прокле тихо още веднъж, преди окончателно да се предаде и да впие жадно устни в нейните. Последвалата целувка бе брутална, предизвикана от страстта му, от раздразнението и погазеното чувство за чест. Той се притисна към нея с груба сила, породена от изнервящото очакване, от мисълта, че бе пожелал нещо забранено. Тя бе победила и той се презираше за това, че я желаеше, но това продължи само още секунда, преди разумните причини да се стопят. Не можеше да чака повече, единствено това невъздържано, кипящо от желание чувство сега бе от значение.