Сюзън Джонсън - Блейз

— Звучи добре. Не се самозапалвай. — Колкото до кифличките, бе сигурен, че ще са овъглени.

— Значи ще се видим по пладне.

— Правилно. — Той отвори вратата.

— Господи, днес здравата ще се измокриш. — Фразата бе произнесена с все същата безгранична жизнерадост.

Той я погледна свирепо и излезе.

Блейз се опита, наистина го направи, но за нищо на света не можеше да си спомни дали се слагаха две лъжици бакпулвер, или две лъжици сол. Или пък бяха една сол и три захар? А яйцата… И представа си нямаше точно колко яйца бе сложил Джими. А слагаха ли се въобще яйца в това тесто? Да помагаш на някого да готви, не беше точно като да го правиш сам. Мътните го взели, изруга лекичко тя. Де да имаше готварска книга.

Тогава през ума й мина неочаквана мисъл. Седнала на грубата маса, опряла босите си крака върху неравните дъски на пода, с неподвижно сключени ръце, тя си призна с развълнувана въздишка, че всъщност желае да се научи да готви заради него.

Искаше да му достави удоволствие, да го дари с нещо, да спечели одобрението му. Това бяха все нови усещания в нейния живот, основан досега на вземането. През последните няколко дена тя бе определила грижливо чувствата си към Хейзард. Те се основаваха на чувствеността, реши тя, на плътта, на удоволствието. Един нормален начин за една жена да реагира спрямо

Джон Хейзард Блек. Нищо необичайно. Наистина, изцяло според очакванията. В края на краищата репутацията му на чудесен любовник бе напълно заслужена.

Но освен това тя бе открила за себе си още цял куп негови качества, нямащи нищо общо с пословичните му способности. Той беше жизнен човек, напълно непредсказуем, но едновременно с това безкрайно мил, безочлив в шегите си, безкрайно интелигентен и надарен с прецизност и смелост, която не предполагаше, че би могъл да притежава един мъж.

И необходимостта от готварска книга се оказа смайващият повод за това нейно разкритие, ужасяващо в отчетливата си яснота. Беше я грижа за него, за това какво мисли той за нея, за това как да сготви или да изчисти, или да направи кое да е от другите неща, които жените правят за мъжете, които обичат. Беше й необходимо известно време, за да осъзнае как се бе променил животът й. Без план и тактика, лишена по този начин от възможността да хитрува и поставя капани, коя да е себеуважаваща се неопитна млада жена би се разкайвала после за глупостта си. И въпреки това тя бе постъпила така.

Тя не го желаеше само с тялото си, тя просто го желаеше. Обичаше го. Обичаше един индиански вожд на някакво планинско племе със странно име. Възможно ли беше това? Та тя почти не го познаваше. И при цялата му потайност щеше ли въобще да го опознае? Но мисълта прониза отново сетивата й. Аз го обичам!

— Аз го обичам — произнесе я тя на глас.

И тогава се досети за тъмната, ужасяваща обратна страна на това прекрасно, невероятно изявление. Ами ако — при това ярките спомени от събитията през последните няколко дни потвърждаваха наличието на подобна възможност, — ами ако той не я желаеше?

Сякаш инстинктивно гърбът й се изпъна. Всеки нерв, всяка частичка от мозъка й, всяка пулсираща веничка, застанаха нащрек. Тя не бе възпитала непоколебимия си дух да приема пораженията. В края на краищата бе дъщеря на баща си. „Когато това се случи, Блейз, миличка, ще разбереш“ — така й бе казал баща й. А сега, когато по един невероятен начин, като по чудо, това бе станало, тя искаше със същата решителност и целеустременост, с които бе пристъпвала към всичко останало в живота си, да срещне взаимност.

Неочаквано всички женски клюки, чути през годините, всички споделени тайни и прошепнати откровения, цялата подмолна мистика на слабия пол, обновявана по време на чай, прошепната над пърхащите ветрила, дяволито произнасяна от омъжени приятелки, щастливи дори след медения месец, всичко това сега изплува в съзнанието й. И докато рецептата за тестото на кифличките се превръщаше във все по-неразрешима загадка, Блейз пресяваше й преценяваше всичко, което бе научила за женските хитрости, плод на житейски опит, макар и по-особен, на който биха завидели повечето педагогически методи. След това, като отхвърли тези, които й се сториха неуместни, тя започна да си изгражда един находчив план за действие в движение, доста артистичен, напълно условен, но гарантиращ, както си мислеше Блейз, сигурен успех, вземайки предвид собствената си безпогрешна интуиция и потвърдените вече склонности на Хейзард.

Когато взе отново лъжицата, за да довърши тестото за кифличките, Блейз вече се усмихваше.