Сюзън Джонсън - Блейз

Роуз погледна през малката масичка за чай към най-красивия мъж, когото познаваше, облегнат спокойно в креслото й и отпуснал едната си ръка върху коляното. Тази вечер той беше облечен по маниера на белите мъже — черни панталони, ботуши, риза с дълъг ръкав. Като се изключеше косата му, пръсната небрежно по раменете, нищо друго не издаваше произхода му. А и дългата коса не беше нещо толкова странно в тази част на страната. Въпреки че си беше спечелил репутацията на убиец, а ранната му младост бе преминала в непрекъснати набези, очите му някак не приличаха на очите на човек, способен на убийство. Те сякаш не пасваха на двата колта, прилепнали към бедрата му. Бяха прекалено нежни, съдържаха някаква странна топлина и сега се бяха спрели на нея в очакване на отговора й.

— Разбира се, глупчо такъв. Знаеш, че бих направила всичко за теб.

Красивото му лице, образец за класическите черти, с които бяха прочути абсароките, се усмихна.

— Благодаря. — И той се изправи с едно-единствено елегантно движение. — Каквото и да избереш, ще бъде чудесно. Четири, пет, шест, там някъде.

Дали смяташе да я задържи за по-дълго, или дъщерята на Полковника се преобличаше всяка вечер?

— О, и шоколад също.

Веждите на Роуз подскочиха нагоре. Хейзард сви леко рамена.

— Аз обичам шоколад — каза той полуусмихнат.

— Сигурно, Хейзард, сигурно. — Големите очи на Роуз го огледаха бавно. — Не може ли да те убедя да останеш за малко?

Погледите им се срещнаха за миг и тя видя нещо, преди той да успее да го прикрие.

— Ще имаш ли нещо против, ако ти откажа този път? Не мога да я оставя сама горе прекалено дълго. Бог знае какви неприятности би могла да си навлече на главата.

Роуз се усмихна леко.

— Както искаш. Знаеш, че ще бъда все така тук. Не го забравяй. Желая ти късмет с осигуровката.

Той кимна.

— Вероятно ще ми е от полза. — Запъти се към вратата, но вече поставил ръка на медната дръжка, спря. — И някакъв свестен сапун, става ли, Роуз? „Гюрлен“, ако успееш да намериш.

— „Гюрлен“? Предполагам, че не е за теб?

Той се изправи леко, светлината на газената лампа се отрази в ръчно направените му ботуши и с все същия тих глас, той даде поредното лаконично обяснение:

— Не. Тя не е свикнала да се къпе на ледените поточета като мен.

— Да не би да й носиш вода, Хейзард? Не очаквах, че ще доживея този ден. — Нейният шок остана изцяло прикрит зад жизнерадостно изчуруликания въпрос.

— Самоотбрана, Роуз. Иначе няма да се къпе всеки ден.

— Вие, проклети врани… Най-чистите индианци, които някога съм виждала. И като се замисля, най-чистоплътните хора, за които се сещам.

— Лесно е да си чист, Роуз, когато си израснал в страна с чиста течаща вода. Опитвам се да науча на това и мис Брадок.

— Желая ти много късмет с милионерската щерка, Хейзард.

— Благодаря ти, ще ми е нужен. По-трудна е за опитомяване от див мустанг.

— Не се и съмнявам — промърмори Роуз, — но ти ще се справиш.

— Ак-баба-диа-ба-ала-го-да-я — каза той. — Остани с добро.

След като той излезе, Роуз се облегна на кадифената тапицерия и замислено поглади копринените си бедра. Думите на Хейзард тази вечер бяха класически пример за увъртане. С лека завист тя прозорливо реши, че Джон Хейзард Блек е затънал по-дълбоко, отколкото си мислеше.

Хейзард се вмъкна в колибата абсолютно безшумно. Без да бърза, той разкопча колана с кобурите си и внимателно го окачи на мястото му близо до вратата. Тъкмо събличаше ризата си, когато Блейз измърка сладко и подигравателно:

— Тя добра ли беше.

Чул гласа й, той се обърна и очите му се заоглеждаха в мрака за нея. Тя не беше в леглото си. Блейз, както установи, след като погледът му се отмести от леглото, бе седнала по индиански върху скупчените завивки от бизонска кожа. Ризата, която бе облякла, беше достатъчно разгърната, за да се види част от гърдите й, а голите и крака подканяха погледа му да се плъзне към мястото, където се срещаха бедрата й. Той продължи спокойно да разкопчава ризата си, доста по-добронамерен от враждебно настроената си съжителка. Компанията на Роуз го бе успокоила и сега светът изглеждаше напълно приемлив. Въпреки че едва ли би го приела като комплимент, ако й го кажеше, той често се чувстваше с нея както се бе чувствал с майка си — омиротворен и прероден за следващото изпитание, което му бе приготвил животът.

— Вониш на бардак — отбеляза Блейз раздразнително, тъй като тежкият аромат на парфюма на Роуз се бе разнесъл из тясната колиба.