Сюзън Джонсън - Блейз

Хейзард заключи колибата, след като излезе и един час по-късно вече оглеждаше тъмната задна стълба на най-преуспяващия и елегантен публичен дом в Конфедерейт Гълч. След едно тихо, внимателно оглеждане, той се увери, че дори мрачната нощ не можеше да запази всичко в тайна, и се изкачи с безшумни стъпки по стълбата до втория етаж. Озова се в застлан с червен килим хол. Миризмата на подова смазка, пури и благоухания достигнаха до него ясно доловими и познати. Без да се колебае, той закрачи по плюшения килим, зави наляво по коридора и отвори втората врата отдясно така, сякаш го очакваха.

Въпреки че не беше точно поканен, Хейзард бе добре дошъл по всяко време и бе очакван с отворени обятия.

— Хейзард, сладурче — възкликна тъмнокосата хубавица, след като го зърна. Тя скочи от едно тъмно лилаво кадифено кресло и се спусна към него с протегнати ръце, обградена от облак от набрана дантела, евтин парфюм и гореща радост. — Цяла вечност мина, откак не съм те виждала. — Тя бе застанала до него, висока почти колкото Хейзард, обута в сатенените си пантофки. Когато се прегърнаха, прекрасното й тяло прилепна плътно към неговото. Тя повдигна устни, за да преодолее разстоянието до неговите, в очакване на целувката му. Тя дойде топла, приятелска, протяжна и изненадващо умерена.

— Изглеждаш страхотно — каза Хейзард, като я държеше на половин ръка разстояние, а лениво одобрителната му усмивка бе все така безупречна, каквато я помнеше.

Роуз Кондю, вперила поглед в мъжа, за когото се бе грижила, докато той се възстанови след практикуването на неговите кървави, жестоки обичаи, и неохотно бе загубила като партньор в леглото, след като Хейзард купи правото върху златоносните участъци, демонстрира елегантно трапчинките си и отвърна нежно:

— А ти изглеждаш ужасно — и след това добави с едва сдържано любопитство: — Пак оная жена ли?

— Не — натърти Хейзард и се усмихна още по-широко. — Прекалено много се притесняваш. Просто работя от зори до мрак.

— Спиш ли достатъчно? — Виолетовите й очи с цвят на екзотична орхидея го изучаваха, но не успяха да забележат нищо повече от леко изтощение.

— Няма проблем — излъга той, без да се запъне.

— Всички говорят за това, нали се сещаш.

Хейзард пусна ръцете й, отиде до едно кресло, близо до закритите от тежки завеси прозорци, и се отпусна в него. Преди да отговори, той облегна главата си назад и протегна крака.

— Не съм си и мислил, че ще остане незабелязано — уточни той с плътен глас, изпълнен с насмешка.

— Казват, че, като я задържаш, й създаваш репутацията на уличница.

Той се изсмя подигравателно.

— Ако имах нещо наум, щях да го направя по по-дискретен начин. Добре са разбирали какво правят, когато са я изпратили при мен. Но опитът им се провали и те сменят тактиката, това е всичко.

Тя сключи окичените си с пръстени ръце, отиде до креслото и застана пред Хейзард като назидаващ го наставник.

— Изправил си се пред доста влиятелни хора.

— Но жената е при мен — каза той, повдигнал очи, за да се вгледа в лицето й сега, когато бе по-близко. — А аз блъфирам по-добре от тях. — Той оценяваше загрижеността й, но предупреждението беше излишно. Той знаеше, вероятно по-добре и от нея, срещу кого се е изправил.

— Знаеш ли, че полковникът е в планините?

Хейзард поклати бавно опряната си до облегалката глава и твърдата му черна коса се разпръсна по скъпия бледоморав брокат.

— Търси парламентьор от твоето племе. — Тя направи още една крачка към него, донасяйки познатия аромат на рози до ноздрите му, и застана от едната страна на креслото, откъдето тъмните кръгове под очите му се виждаха по-ясно на светлината на настолната лампа.

— Това е добре, значи скоро ще направи предложението си.

— Наистина изглеждаш изморен, Джон.

Хейзард въздъхна, пръстите му се свиха, после се отпуснаха и накрая сграбчиха облегалките от палисандрово дърво.

— Блъскам се като кули 12 12 Кули — човек, прехранващ се с теглене на рикша или с тежък труд в Индия, Япония и др. източни страни. — Б.пр. , Роуз. Работя по-усърдно от когато и да било в живота си. А нямам и кой знае колко време. Колко нови „пионери“ — последната дума бе произнесена с насмешка — мислиш, че са пристигнали тук през последния месец? — Горчива мисъл.

Роуз сведе очи под напора на неговия пронизващ сарказъм.

— Ще успееш ли — тихо попита тя, защото този нов дързък ход беше прекалено сприхав дори за него.

— Роуз, сладурче — каза Хейзард с едва доловима възбуда в овладения си глас, — възнамерявам, ако се наложи, да поставя на карта и последната частичка от греховната си душа, за да успея… по един или друг начин — довърши той с измамно спокоен глас. След това изведнъж се изсмя като малко момче и Роуз долови един кратък миг от блестящата му младост, преди да настъпи разочарованието. — За Бога, Роуз, да не се отдаваме на мрачни мисли. — Той кръстоса лениво дългите си крака, понамести се и каза с наслада: — Разкажи ми за най-пресните скандали в града. Кой виден лекар, адвокат или пастор чука до безумие някого? И коя съпруга на виден лекар, адвокат или пастор се натиска с някого? Пропуснах най-новите клюки от последните седмици.