Сюзън Джонсън - Блейз

— Седни — предложи той, посочвайки стола. — Искам да ти се извиня… за вчера вечерта. Не е нищо лично… Просто съм поел отговорност.

Блейз седна срещу него.

— Знам. Значи си оставаме приятели? — попита меко тя и протегна малката си ръка през масата.

— Оставаме приятели — отвърна той и се помоли мислено за въздържаност.

Блейз задържа ръката му, топла и мазолеста, и си спомни за предишните им отношения. Споменът я накара да поруменее.

— Благодаря за закуската — учтиво каза той, търсейки причина, за да отдръпне ръката си. Усещането от пръстите й, обвити около неговите, доведе неговите собствени спомени в опасна близост. — Беше много мило от твоя страна. — Гласът му беше овладян, но когато ръцете им се отделиха, пръстите му трепереха.

— Е, след ваната, роклите и всичко останало — каза Блейз любезно, решена да бъде също толкова въздържана в разговора, колкото и Хейзард. — Помислих си да опитам. — Тя хвърли един поглед към храната в чиниите. — Всичко изглежда толкова лесно, когато го прави Джими — заключи печално тя.

— Знам — каза той с разбиране.

— Не е нужно да го ядеш. — За пръв път я виждаше да се разкайва.

— А ти не си длъжна да носиш роклите — галантно й върна жеста Хейзард.

Тя се усмихна и лицето й светна, а той й отвърна с оная спираща сърцето усмивка. Между тях се установи безметежна хармония, лекуваща и омагьосваща.

Закуската премина на обичайните варени яйца, хляб с масло и мляко, които бяха достатъчно достъпни в момента.

— Ако Джими не дойде, ще умрем от глад — призна Блейз с лъчезарна усмивка.

Макар че не й го беше казвал, Хейзард си спомняше как през войната бяха изкарвали по цели седмици на сухари и пастърма. По-първичните начини на хранене не му бяха чужди.

— Може би ще се наложи да му вдигна заплатата — предложи усмихнат, — щом от това зависи оцеляването ни.

— Аз също ще му платя, на всяка цена. — Когато веждите на Хейзард се повдигнаха въпросително, тя добави: — Ако приеме разписка, защото сега ще бъде някак си неудобно да прескоча до моята банка.

— Невероятно неудобно, особено що се отнася до мен — съгласи се той с очи, блещукащи в усмивка. — Пък и няма нужда ти да му плащаш.

— Аз имам доста пари.

— Убеден съм в това.

— Той направо ме спаси от черната работа.

— Самата истина — провлачи леко Хейзард. — Но аз не искам повече да обсъждаме този въпрос…

Каква промяна, отбеляза за себе си Блейз, в сравнение с положението отпреди няколко дни.

— Моят тъмничар се е размекнал — не можа да се сдържи да не го подразни тя.

— Твоята измамна смиреност ме очарова — отвърна шеговито Хейзард.

Тя го погледна право в очите изпод извитите си вежди.

— Ти не би ме харесал, ако бях смирена или безропотна.

— Можех поне да опитам — предположи той.

— Друг път — натърти Блейз. Очите й бяха блеснали, а изражението — тържествуващо като на адмирал, който гледа, как потъват и последните вражески кораби.

— Как — каза той с драматична въздишка — си успяла въобще да израснеш толкова своенравна?

— А ти? — парира го тя.

— Предполагам, че аргументите относно мъжката и женската роля в обществото няма да са ми от особена полза?

— Ни най-малко. — Още една бляскава усмивка.

— В такъв случай, не знам как да подхвана проблема, но… — Тонът му бе твърде делови и ако тя го познаваше по-добре, би забелязала вложената ирония.

— Да? — Тя се чувстваше приятно недосегаема, чувство, добре познато на всяка красива дъщеря на милионер.

— Моите дрехи от еленова кожа се нуждаят от изпиране.

Неясно защо, отговорът й му подейства стимулиращо.

— Това не спада ли към черната работа, за която ставаше дума? — Това бе всичко, което тя каза, и то по един мек, спокоен начин, без да има и представа, че прането на кожи бе равносилно на доста по-сериозно усилие от изплакването на няколко носни кърпички.

Той кимна, привидно успокоен.

— Не можеш ли да ги пратиш на слугите, или — додаде сладко тя — на мисис Пернел?

— Те не знаят как да се оправят с тях.

— Кой обикновено върши това тогава.

— Една от жените от моето племе минава от време на време.

Блейз можеше да си я представи — млада, красива и безропотна. Жените вероятно теглеха жребий или плащаха за привилегията да дойдат да работят за Хейзард. И тъй като тя не беше чак толкова неопитна по отношение на мъжете, нито пък бе в неведение относно развратническата репутация, която обикновено изпреварваше Хейзард, и което беше още по-важно, относно невероятните способности на този мъж като любовник, следващият й въпрос се появи незабавно в съзнанието й.