Сюзън Джонсън - Блейз

Тя бе избрала роклята от черна тафта, с много дълбоко деколте, което едва прикриваше бледите й изпъкнали гърди. Белите й рамене и ръце излъчваха чистота и невинност на фона на греховната черна тафта. Лъскавите черни мъниста, пръснати разточително като звезди в полунощ, улавяха отблясъците на огъня и изкусително подчертаваха повдигнатите й нагоре гърди, които преливаха през деколтето. Тогава тя помръдна леко, бляскавата й коса се разля по рамената като море от мед и адреналинът му се покачи бясно. При същото движение широката, гъсто плисирана пола се разтвори, а нагънатата коприна проблесна, сякаш със свой собствен живот. Изведнъж под отворената кройка, създадена за улеснение на собственичката на роклята, се откриха стройните й крака, като че ли бяха едно цяло.

Излъчването й бе магическо, така както бе застанала полугола пред него, достъпна като първичния грях, потръпваща в горещо очакване, точно както кадифето те изкушава да го докоснеш. Една магьосница, чиито сини очи казваха: „Ти ме желаеш“.

За сто и първи път през този ден мислите на Хейзард се насочиха към изкушаващата възможност.

— Приятно ли бе къпането? — попита той много меко с очи впити в гъвкавите очертания на бедрата й.

Тя се усещаше красива, женствена и привлекателна в лъскавата черна коприна, с аромата на сапуна по топлата си кожа.

— Харесва ли ти роклята? — попита Блейз, без да обръща внимание на въпроса му, с глас, приглушен точно като неговия.

— Само мъртвец не би я харесал — отвърна той с протяжен, гладък като кадифе глас и одобрително плъзгащ се поглед.

— Разхлажда кожата.

Той не помръдна. Чувстваше как сърцето му бие така, сякаш бе пробягал много мили.

— Предполагам, че е така.

— Забеляза ли предизвикателността на кройката? — каза тя и помаха с полата, която се отвори още няколко сантиметра.

— Разбира се — каза той прегракнало. — Моите комплименти към моделиера. И към това, което е под роклята. Може и да не е точно като това, към което си привикнала, но мога да те уверя — продължи той, галейки я с тъмните си очи, — че облечена така би накарала цяла бална зала да загуби ума и дума.

— Както и приемна на публичен дом.

— Да — съгласи се той тихо. — Иска ми се — продължи той с най-нежния тон, на който бе способен — да можех да се възползвам от тази възможност.

— И на мен ми се иска да можеше.

Нейната директна прямота го изуми както винаги.

Без хитрост. Без лицемерие. Почти всички бели жени разиграваха фалшива свенливост, свещено неприкосновена почти до самия край.

— Не, мисля — каза той с лека въздишка, — че едва ли го искаш колкото мен.

— Е, тогава? — Тя протегна ръка с деликатност, която го удиви и развълнува.

Всичко, което трябваше да направи, бе да се протегне и да докосне зовящата го ръка, да плъзне пръсти по снежната й кожа и да свали черната тафта от гладките й бели рамене. Тази фантазия продължи кратко и той дойде на себе си.

— Но ти не ме разбираш, нали така?

Тя свали ръката си, поклати бавно глава и дългата й блещукаща коса, огненочервена на светлината на огнището, се разсипа по голите й рамене.

— Баща ти ще дойде да те вземе.

— Знам.

— И аз не искам да се занимавам с нищо друго освен със запазването на парцела си непокътнат.

— Не е ли малко късно за това?

— Не — каза той сухо, — за мен не. Във всеки случай, поне никой от нас няма да има преимущество. — той замълча. — Ако ти беше жена от племето ми — той сви рамене, — щеше да е друго. Но ти не си. Нашата култура позволява повече свобода в това отношение, при вас не е така.

— Ще ми се да спреш да мъдруваш по въпроса. Господи — възкликна вбесено тя, — не можеш да се преструваш, че не ме желаеш.

— Не съм чак толкова добър актьор.

— Върви по дяволите тогава — каза тя, изправила се неочаквано. — Смятам да те целуна.

Той се засмя, но когато тя направи няколко крачки и мънистата се раздвижиха като бляскави сълзи около бледите й гърди, подсилващи възбудата с разкошната си твърдост и потръпваща мекота, го погълна осезаема топлина. Тя беше много близо, стегната тафта шумолеше подобно на пропукването на статично електричество в огрения от огъня полумрак.

Тя се протегна, докосна гънката на врата му, където той се срещаше с рамото, и прокара нежно пръстите си по един блестящ кичур, притиснат в гъвкавата дъга от мускули и сухожилия.

— Ще те целуна — каза тя, този път шепнейки. Той й позволи да придърпа лицето му надолу, за да може да го достигне, позволи й да погали с устни началото на пулсиращия от удоволствие нерв по бузата му, остави устните й почти да докоснат неговите, преди да сграбчи голите й уханни рамена с пръсти, също толкова безмилостни, колкото бе и нейното изкушение. Наведе главата си надолу и я притисна безмилостно и необуздано, насилнически, една нецивилизована дивашка целувка, която се превърна в края си в протяжна игра на възбуда.