Сюзън Джонсън - Блейз

— Не каза къде отиваш. Никога преди не си излизал толкова късно. Толкова е тъмно, когато няма луна. О, по дяволите — завърши тя, отдръпвайки се с погнуса.

Той намираше нейната непринуденост за чаровна. Винаги я бе намирал за такава. Това беше необичайно безхитростно качество за жена, която се държеше така показно независимо.

— Може би ще ми бъде простена тази крещяща неучтивост — каза той, докато се изправяше, — когато видиш какво има вътре. — Той й посочи отворения сандък с подканващ жест.

— За мен ли е? — попита Блейз, прегракнала от изненада и това му напомни отново колко млада е тя. Като се изключеха някои от най-разгорещените й забележки, тя наистина възприемаше всичко това като някакво приключение.

— За теб е — увери я той. И когато тя стана от креслото с очевидна грациозност в движението си, той осъзна, че се бе втренчил в нея. Беше боса, линията на дългите й крака бе подчертана от тесните черни панталони, стройното й тяло се открояваше на светлината на огъня. Колко ли още, почуди се той, щеше да успее да удържи страстта си към нея?

Вик, изпълнен с удоволствие, прекъсна витаещите му мисли и погледът му се спря на лицето й.

— Мислех, че ще ти харесат. — Усмивката му се появи отново, нейната радост беше заразителна.

— Как въобще си успял да се сетиш за това? Къде я намери? — възкликна тя, докосвайки блестящия ръб на една изящна медна вана.

— Тъй като ти се оказа непримирима по линия на моите привички за къпане на открито, аз реших, че подобно решение би било…

— Необходимо?

— Не исках да го изтъквам… — промърмори той пренебрежително, с весела искрица в очите си.

— Къде я е намерил Джими?

— След дискретно проведеното проучване — той познава всички млади отговорници на складове в града — открил една в магазина на Клайн. Изглежда, се е наложило Джими да убеди своя приятел да продаде вече поръчаната от едно от… ъъъ… работещите момичета в града.

— Значи моделът е куртизански, а? — каза Блейз усмихната. Порцелановите подложки поставени вътре, отзад и отстрани, привлякоха погледа й. Сцените, нарисувани на ваната, макар и митологични, си бяха доста похотливи. — Значи това е видяла майката на Джими.

— Боя се, че да… но това не е всичко.

— Още ли има? — Тя се опита да се удържи да не прихне.

— Само още няколко дребни предмета. Хвърли им един поглед, под парчето ленен плат са.

Повдигайки плата, Блейз ги разгледа с интерес, после се обърна към Хейзард закачливо.

— Ти ли си ги поръчал, или те просто вървят с ваната?

— По-скоро се оказаха тук поради неочаквана поредица от събития. Бях казал на Джими да ти купи две рокли. Предполагах, че ще се зарадваш на възможността да се преоблечеш. — Той въздъхна. — И през ум не ми мина, че добродетелните жени тук — има няколко такива и в Даймънд Сити — сами си шият дрехите. Роклите при Клайн и Бейли, както и при уличните търговци, явно са за… другите жени.

— Майката на Джими вероятно си е помислила, че ще отваряш тук публичен дом — отбеляза весело Блейз, размахвайки едно невероятно творение от лилав сатен и пера. — Ще трябва ли да готвя, когато нося някоя от тия? — Косият й поглед бе изпълнен с подтекст.

Хейзард се спря съвсем на ръба. Забележката, застанала на езика му, беше в пълно съответствие със знойния й поглед.

— Въобще не е нужно да ги носиш — каза той с глас, охладен след нелеката борба за самоконтрол. — Исках Джими да намери нещо от тоя плат с малките цветчета… Май че беше басма, нали така? Нещо удобно.

— Никога не съм носила басма — каза Блейз, стоплена от галантния му опит да й намери „нещо удобно“.

— Не съм си и помислял, че си — съгласи се той, — но не мисля, че тия ще влязат в работа. Ще поръчам отново някой да ти ушие нещо. Ще уточня и материята, ако мислиш, че басмата няма да е подходяща и ще изпратя мерките ти в градчето, когато Джими намине насам.

— Но аз не съм ги запомнила. — Очите й бавно се вдигнаха към неговите. Лицето й беше невероятно красиво на светлината на огъня.

Хейзард отстъпи половин крачка, като че ли това отдръпване щеше да му гарантира сигурност, независимо от нейните подканящи очи.

— Ще намеря някаква връв. Можеш да се измериш с нея.

— Или пък с кожен ремък — предложи тя, предизвикана от непрекъснатото му отдръпване.

— Ще намеря връв — повтори той натъртено. — След като ти донеса малко вода тук горе. — И бързо се измъкна навън. За да устоиш на Блейз Брадок се изискваше особен вид кураж, който той никога не бе развивал у себе си. За него беше нещо ново да казва не на красива жена.