Сюзън Джонсън - Блейз

Тя бе разтърсена, когато я пусна. Той продължи да придържа ръката й, защото краката не я държаха. Лицето му прикриваше онова, което нейното излъчваше. Трябваше му около минута, за да проговори и когато го направи, гласът му беше почти нормален.

— Не бива да ме дразниш, бостънче — отбеляза той, — защото може да се опариш. Играя тази игра от много дълго време. — След това някак въпреки желанието си той се изсмя. — Като си помисля — каза той през смях, — че защитавам своята непорочност. Каква идиотщина. Но моя сладка, разглезена мила — прошепна той с прям и искрен поглед, — ти не можеш да имаш всичко, което пожелаеш. Аз не съм ти на разположение. — Той погледна надолу към красивото нацупено лице. — Макар и по причини, които не зависят от мен. А сега — продължи Хейзард, побутвайки я към леглото, — мисля, че ще е по-добре да спя отвън тази вечер. Приятни сънища. — Той взе завивката от бизонска кожа и излезе навън.

— Проклет да си Джон Хейзард Блек — извика след него Блейз, успяла да произнесе думите си едва след като той беше прекрачил вратата. Абаносовата тафта едва удържаше нейните надигнали се от неудържим гняв гърди. — Върви в ада!

„На опашката съм след теб“, помисли си той с кисела усмивка и постави резето на мястото му.

Тази вечер комарите бяха нетърпими. Те кръжаха около него на малки облаци и атакуваха на неусмирими орди. Той премести ложето си на два пъти преди да намери спокойствие на едно място в средата на хълма, където хладният бриз държеше насекомите на разстояние.

Май че заприличваше на глупак заради тази жена, мислеше си Хейзард, докато лежеше буден, а приятният ветрец освежаваше кожата му. Старият Койот, непочтителният помощник на Всевишния, бе обновил чувството му за дълг й чест само за един неуловим миг. Но възгледът на абсароките за света му беше втълпен още от детството. Личното видение като източник на сила беше в основата на уникалния начин на мислене на абсароките. Виденията от сънищата на Хейзард винаги го бяха водили по неотклонния му емоционален и вселенски път. А сега се чувстваше неспокоен по отношение на тази жена. Той се бе молил тази вечер за знак. Може би жената му бе дадена като щедър подарък. Може би тя не олицетворяваше предателството и алчността. Може би беше дар от мистичната вселена.

Той се събуди късно и за съжаление утрото, не му бе донесло по-ясно решение на проблема, който измъчваше съзнанието му. Той се надяваше, убеден в това по-скоро емоционално, отколкото логически, че полковник Брадок ще се появи скоро.

Блейз вече бе станала и бе облякла една от памучните ризи на Хейзард, когато той влезе за закуска.

— Добре ли спа? — попита тя шеговито.

— Не съвсем. — Неспокойната нощ, прекарана върху бизонските кожи, си казваше думата.

— Готов ли си за закуска?

— След малко — отвърна Хейзард сухо, докато тършуваше за чисти дрехи. Той се обърна рязко, когато въпросът й достигна до съзнанието му. Наистина ли бе приготвила закуска? Така си беше, виждаше се. Масата бе подредена и в чинията до овъгления бекон се мъдреше нещо, бегло наподобяващо на бисквити. Той се усмихна и киселото му настроение се стопи. Тя изглеждаше така ужасно доволна от опита си, бе извадила дори бутилка коняк, за да може той да пийне на закуска. Идеята не беше лоша, като се имаше предвид, това което трябваше да изяде на закуска.

— Ще имаш ли нещо против — попита тя, видяла усмивката на доскоро смръщеното му лице, — ако излея ваната отвън.

— Не, разбира се, че не. — И когато видя как тя се бори с пълното ведро, което бе загребала от ваната, той добави:

— Нека ти помогна.

Всъщност той изпразни ваната, а Блейз му помагаше, като пълнеше ведрото и накрая мило му благодари.

Когато няколко минути по-късно той седна за да закуси, Блейз каза:

— Веднага се връщам. — И преди да бе успял да опита странно оформените бисквити и черния бекон, тя се появи отново. Хейзард все още размишляваше дали стомахът му би понесъл подобно наказание, когато Блейз прекрачи прага с извинение:

— Мисля, че съм забравила да сложа нещо в бисквитите. Те са малко твърдички и… ами… съжалявам за бекона. Надявам се да не е прекалено скъп.

— Оценявам опита ти, а за парите не се притеснявай. Ако не ми се налагаше да се грижа за още няколко хиляди души, аз бих могъл да мина за относително богат човек, дори и за твоите представи.

— О! — каза Блейз изненадана. Животът на Хейзард трудно би могъл да мине за богаташки, а и тя никога не си го бе представяла в тази светлина.