Сюзън Джонсън - Блейз

— И колко време остават те тук? — запита тя подозрително.

Острото й любопитство задоволи Хейзард.

— До другата сутрин.

— Защо ли въобще питам? — Гласът на Блейз бе изпълнен с присмех.

— Не знам — намеси се той, — не си спомням да съм се правил на светец.

— Единствено с мен.

— По ред причини, до една смислени.

— Това — каза иронично тя — е въпрос на гледна точка.

— Искаш ли да ти обясня как се перат кожени дрехи? — попита той, опитвайки се да върне разговора в предишните коловози, по които не можеше да се спори безкрайно.

— А имам ли избор? — попита тя със сарказъм и прикрита подигравка.

— Разбира се. — Той се усмихна и погледна към масата с открито, невинно изражение.

— Но — прошепна ведро тя, макар че въобще не се чувстваше така — едната възможност включваше гостуване на жена плюс преспиване.

— Такава беше традицията. — Хейзард се усмихна още по-широко.

Тя се изпъна и кръстоса ръце върху бедрата си, движение, което накара възголемичката риза на Хейзард да се повдигне опасно нагоре, пое дълбоко въздух, с което го накара да се стресне от желанието си, и каза:

— Ха! — Възклицанието беше придружено от заплашителен поглед.

— Това означава ли, че искаш да го направиш? — попита той, подминавайки развеселено смръщването и недвусмисленото послание на възклицанието й и опитвайки се освен това да не обръща внимание на твърдите очертания на зърната й, прозиращи изкусително изпод износения плат на ризата му.

— А в противен случай ще трябва да слушам как се любиш с друга жена на два метра от мен, така ли?

— Да приемам ли това като „да“? — Хейзард не възнамеряваше да отговаря на последното й разпалено твърдение, не сега, когато самоконтролът му висеше на косъм.

— Проклет да си Хейзард…

Той просто изчакваше, без да посмее да проговори в непредсказуемото, променливо настроение, в което се намираше. Дали беше глупаво от негова страна да продължава да й отказва? Какво толкова щеше да се случи, ако се възползваше от това, което бе така изкусително близко и достъпно? Очите му се плъзнаха по разкошната бляскава красота на жената, застанала на ръка разстояние.

— Проклет да си… да! Доволен ли си?

— Много — каза той бързо, изпитал облекчение, което не искаше да покаже.

— Няма да допусна друга жена в тази колиба. — Това бе същата онази властна жена, която бе виждал толкова пъти преди. Независимо дали бе облечена в камгарна рокля, обшит с перли сатен или износена риза, тя бе сигурна в себе си.

— Чудесно — каза той, приел думите ужасно лесно. Мисълта за друга жена освен Блейз в малката колиба го тревожеше. По причини, с които не желаеше да се изправя лице в лице точно сега.

Хейзард показа на Блейз какво трябва да бъде направено с обработената кожа. Показа й как да накисне дрехите в прозрачната вода на езерцето, как да ги натърка с мекия ароматен сапун, купен от шушоните, и после да ги просне на сянка на тревата. И така, без да убягва от погледа му от улея за промиване на злато, където той работи цял ден, тя търка, пра и плакна, стараейки се кожените дрехи на Хейзард да станат чисти, за да бъде сигурна, че Джон Хейзард Блек няма да вкара някоя друга жена в леглото си.

Джими не намина този ден и когато Блейз отбеляза това пред Хейзард, той й каза, че това не е необичайно. Той си имаше и други задължения у дома и това беше съвсем нормално. Блейз мислеше другояче, но беше твърде уморена, за да спори. Беше твърде изморена дори да се изкъпе, когато Хейзард й предложи да й донесе вода. И тя му го каза, полузаспала в креслото до огъня.

— Освен това — добави тя, — днес бях много по-дълго време във водата, отколкото извън нея, докато перях проклетите ти дрехи.

— Благодаря ти още веднъж. Свърши чудесна работа.

— Знам. Очаквам да получа обичайното заплащане — отвърна сънливо тя, безочлива до последно.

Хейзард отвори уста, за да й отговори, но после се отказа. Тя беше заспала. Той се усмихна на начина, по който се бе свила на кълбо в просторното кресло като малко дете. Осъзна, че днес тя бе работила доста усърдно за него. Това, което не осъзнаваше, бе, че Блейз работеше за пръв път в живота си за когото и да е.

Половин час по-късно Хейзард я взе много внимателно на ръце, занесе я до леглото и я зави. Позволи си да я целуне леко.

— Благодаря ти, биа — прошепна той, докосвайки бузата й с устните си. — Ти си много сладка перачка.

Блейз чу топлия комплимент в съня си и се усмихна.