Сюзън Джонсън - Блейз

Когато Блейз се събуди един час по-късно, в колибата беше тихо. Отвън долитаха единствено птичите трели. Отмятайки одеялото, тя седна в леглото и погледът й се плъзна из малката стая. Той вече бе излязъл. След него бяха останали мокрите отпечатъци по студения дъсчен под, напомнящи за утринното му къпане, и остатъците от приготвянето на сандвичите по масата. Следите от неговото присъствие неочаквано я стоплиха и това, че изпитва такава привързаност към него, я разстрои. До този момент тя бе определяла отношението си към Джон Хейзард Блек като очевидно и единствено основано на секса. Искаше да му се наслаждава като на нова дрънкулка, играчка или приятен вкус — чистосърдечно и открито, но без страничните усложнения, като тия, които бяха нападнали сега съзнанието й. Отхвърлила нежеланите, мисли, тя си припомни, че той я използваше и тя използваше него, което според нея си бе честна сделка — заложничество срещу обучение, и така, докато баща й я откупеше. Тя щеше да си спомня през целия си живот за тези дни като за приключение, с трескава възбуда, защото Хейзард я бе дарил за пръв път с несъмнено чувствено удоволствие, което тя нямаше търпение да изпита отново. Недоволна от това, че нейният учител бе престанал своето обучение, сега Блейз замисляше някаква по-хрисима форма на въздействие, тъй като първите й опити бяха пропаднали. Непоколебима и мотивирана от едно свое осъзнато предимство, мис Венеция Брадок от Бийкън Хил се замисли над ключа към преодоляването на необичайната дисциплинираност на Хейзард.

Джими вече бе пристигнал, когато Хейзард се прибра за обяд, храната бе приготвена, подът изметен наскоро, а Блейз се бе накичила умело с няколко цветчета от дива роза, пъхнати в илика на най-горното копче на блузата й. Това му припомни за нежните й като листенцата на цветето гърди. Смутен от тази мисъл, той не чу въпроса на Джими, докато той не го повтори още веднъж:

— Започна ли да копаеш на юг тази сутрин?

— А… — измънка той, сякаш се пробуждаше от унес. — Да копая. Да. Тая сутрин направих десет метра.

— Десет метра! — възкликна Блейз удивено. Тя познаваше минното дело почти колкото баща си. — Това сигурно е някакъв рекорд.

Той я погледна и реши, че розите й отиват.

— По-голямата част се оказа черен прахоляк — отвърна скромно той.

— Как го извличаш?

— С малка вагонетка. Поставих няколко релси, след като започнах да работя по този парцел.

— Значи очакваш мината да се окаже печеливша?

— Не бих вложил толкова време и труд в нея, ако не го очаквах.

— Хейзард е завършил Колумбийското минно училище и знае всичко за минното дело — вметна Джими, щастлив от възможността да хвърли светлина върху още едно достойнство на своя герой.

— Благодаря ти за комплимента, Джими — каза Хейзард, усмихвайки се на малкия си любимец, — но знанията ми далеч не са изчерпателни. Просто изслушах няколко лекции по добив на злато. Училището беше близо до Бостън.

Блейз разтвори широко очи и го атакува:

— Никога не си ми казвал, че си живял в Бостън.

— Никога не си ме питала.

— Какво си правил там? — попита тя с мъчително подозрение в гласа си.

— Учих в Харвард.

Тогава тя си припомни за забележката на Търледж Тейлър, че той може би е завършил Харвард.

— Не съм те виждала преди.

— Не мисля, че сме посещавали едни и същи игрални зали — отвърна той и по лицето му заигра дяволита усмивка.

— Не съм чак толкова млада.

— Достатъчно млада си — спокойно отбеляза той.

— Какво искаш да кажеш? — Гласът й бе на ръба на избухването и тя сякаш набираше скорост към някаква неконтролируема изява на темперамента си.

— Нищо недобронамерено, повярвай ми, мис Брадок — сдържано уточни Хейзард. — Исках само да кажа, че имайки предвид твърдо установените норми на поведение във висшето общество, по стечение на обстоятелствата моето временно пребиване там е предхождало твоя дебют в светските кръгове.

Джими, който наблюдаваше разговора на възрастните като съучастник по тенис, изведнъж разбра кой точно от двама им е потрошил съдовете. Дамата, живееща тук, се разпалваше по-бързо от лисица, налетяла на тлъсто пиле.

— Храната изстива — намеси се той, тъй като не желаеше да се окаже в центъра на гръмотевичен скандал, макар че един бегъл поглед го увери, че лицето на Хейзард бе по-скоро усмихнато.

— Хайде, мис Брадок, нека похапнем — покани я той. — Ще бъде жалко да обезсмислим такова усилие. — Хейзард седна на малката маса. — Кажи ми — продължи той с откровен, добронамерен тон, сякаш словесната престрелка не се бе състояла, — кифличките днес твое дело ли са?