Сюзън Джонсън - Блейз

— Всъщност — отбеляза Хейзард, разкопчавайки копчетата на маншетите си — парфюмът на Роуз е прекалено скъп за обикновените курви. Освен това е доста популярен сред дамите на изток. — Намекът бе съвсем умишлен.

Тогава ароматът извика един спомен в съзнанието на Блейз. Наистина много от приятелките на майка й го използваха. Блейз, считана за прекалено млада за такъв тежък парфюм, не бе го използвала никога.

— Това поне отговаря на въпроса ми. Едва ли е от евтините. — Устните й бяха свити, а изражението нацупено.

Хейзард се вгледа в нея за секунда.

— Ревнуваш ли? — попита той и постави ризата си на стола.

— Разбира се, че не — сопна се тя.

— В такъв случай, това е без значение, нали така? — Той седна, за да събуе ботушите си.

— Никога ли не се задоволяваш само с една жена? — Тонът й бе злобен и раздразнен.

Той я погледна, без да пуска ботуша си, с ръка, обхванала лъскавия ток.

— Но аз нямам друга, доколкото знам — отвърна той, някак сурово учтив.

— Проклет да си, спа ли с друга жена? — Блейз въобще не се интересуваше в момента от логични доводи. Уханието на рози бе така наситено, че тя бе убедена, че не е стоял на разстояние от оная жена, която и да беше тя и където и да се намираше.

— Няма да ти отговоря — каза Хейзард, изправяйки се, а пръстите му се насочиха към копчетата на панталона.

— Искам да знам!

— Е, и?

— Джон Хейзард Блек!

Той прокара нетърпеливо ръка през косата си и въздъхна:

— О, по дяволите, не, щом искаш да знаеш, и проклет да съм, ако знам защо не го направих. — Всъщност той отказваше на Роуз за пръв път в живота си. Смъкна бричовете по стройните си бедра, събу ги и ги постави на стола върху ризата. Отгледан в среда, в която мъжкото тяло бе често съблечено, той отиде до бизонските кожи и се изправи над нея, красив в голотата си и абсолютно спокоен.

— Легнала си на моето място — каза той тихо, молейки се тялото да не му изневери.

— Ами ако остана? — прошепна Блейз. Тъмните му очи я огледаха невъзмутимо.

— Не може.

— Но аз искам.

— Много съм изморен — отвърна той, гласът и маниерите му бяха престорени, — за да се захващам с това. Стани или аз ще те преместя.

Тя не го направи.

Когато Хейзард я вдигна, тя кръстоса ръце около врата му и облегна глава до извивката на рамото му.

Усещаше, че ръцете му са напрегнати. Няколко секунди по-късно тя се озова в леглото.

— Наспи се добре — каза той.

И тя наистина щеше да го направи, защото независимо от дългото му отсъствие, въпреки първоначалното му нежелание да си го признае, Хейзард не бе спал с друга жена, докато го нямаше.

Джими не дойде и на следващия ден Блейз на два пъти спомена този факт, но и двата пъти Хейзард не й обърна внимание.

— Моли сигурно ти е доста ядосана — вметна тя със задоволство в гласа си. — Мислиш ли, че сега ще трябва да се уча как се колосват и гладят ризи?

Той се приготвяше за работа и докато обуваше единия си ботуш, й хвърли поглед, който се надяваше да е минал за гневен, но от другата страна срещна такава развеселена добронамереност, че не бе оставен дори шанс за това.

— Смея да кажа — отбеляза Блейз, докато обърнат с гръб Хейзард вдървено се пресягаше за пушката си, — че когато се прибера в Бостън, ще мога да ръководя домакинството с нечувана вещина.

Ако това бе нейната представа за вещина, помисли си унило Хейзард, Бостън бе на път да преживее сериозни трусове.

— Мисля да се пробвам с кифлички за обяд — продължи тя със същата вбесяваща лъчезарност.

Тъмните очи на Хейзард се разшириха скептично.

— Имай милост, Моли, прати Джими — промърмори той докато връзваше кобурите си.

— Моля?

Той се обърна рязко, решен да й откъсне главата. Закуската бе доста икономична, за обяд предстоеше някакъв експеримент, а навън валеше. Щеше да бъде вир вода цял ден, а когато я погледнеше, полуоблечена в друга негова възголяма риза, му се приискваше да я повали на пода на мига. Без приготовления, без предварителни залъгвания, без чаровни приказки. Вече се бе наругал за глупостта си да откаже на Роуз. Може би тази вечер щеше пак да прескочи до градчето. Отиването дотам не отнемаше много време. А няколко часа, прекарани в леглото с Роуз, щяха да притъпят изнервящата му страст към тази непоносимо усмихната жена, която му се пречкаше из колибата. Господи, колко изкушаваща беше. Видът й, с тази разпусната коса и дълги голи крака, само засилваше желанието му. Но не можеше да я вини, че го прави. Така че, вместо това той каза: