Сюзън Джонсън - Блейз

— Сигурно здравата си поработил днес — подхвърли тя с невинен глас. — Дрехите ти бяха по-мръсни от обикновено. — Тя се обърна и се усмихна, преди да занесе голямата кана до ваната.

Хейзард не помръдна, за да й помогне. Но когато тя премина край него със стройните си голи крака, така близо, че можеше да я докосне, той въздъхна продължително и дълбоко, преди да отговори:

— Започнах трета галерия. — Погледът му следеше гъвкавата й походка, а тонът му беше по-въздържан, отколкото мислите му.

Светлината на лампата очертаваше прекрасното й лице, поруменяло от усилието.

— Ще дойде ли пак скоро Изправен вълк? Или е още рано?

— Не съм сигурен. — Гласът на Хейзард изведнъж стана рязък. Тя леко се бе обърнала към него и сега огънят очертаваше пищната закръгленост на гърдите й през грубата материя на ризата.

— Съжалявам, нямах намерение да любопитствам — извини се Блейз, не разбрала правилно причината за раздразнението му.

— Няма нищо. — Думите бяха произнесени малко по-рязко, отколкото му се искаше, но той току бе видял как гърдите й се полюшват, докато се обръщаше към него.

— Да не би да те обидих? Знам, че твоето злато не ми влиза в работата и… — Гласът й затихна деликатно. Извинението бе поднесено със свежа наивност, която неочаквано му напомни, че до преди четири дни тя все още беше девствена. Той усети как го обзема очарователният спомен за изпитаното удоволствие и как това го възбужда. По дяволите, трябваше да се махне оттук, да излезе навън, докато тя се къпе. Да пренощува отвън. Но непрестанният дъжд, който все така барабанеше по покрива го възпираше. Мътните го взели, така щеше да прекара вир вода не само деня, а и нощта.

— Няма защо да се извиняваш. Плановете на Изправен вълк са да няма планове през повечето време. Никога не знам със сигурност кога точно ще дойде. — Хейзард отговаряше механично, но разговорът така и не успяваше да задържи вниманието му. Той бе вперил поглед в подгъва на ризата, спускащ се над бедрата й, само на няколко сантиметра от онова апетитно местенце, което си спомняше така образно, че от мисълта за него пулсът му започна да се ускорява.

— О — тихо отвърна Блейз, все така загледана в него от няколкото метра, които ги деляха в слабо осветената колиба. — Разбирам. — И тя тръсна глава, за да отмести едно заблудено кичурче от челото си.

Това изящно движение го порази. За миг той си припомни множеството своенравни жени от своето минало. Едно обичайно съмнение се роди в главата му при това чувствено отмятане на кестенявата й коса, подобна на коприна, докосната от вятъра. Дали пък тази млада жена, познала любенето съвсем наскоро, не се опитваше да го води за носа? Дали тази неопорочена невинност тази свежа наивност, бяха толкова неподправени, колкото изглеждаха? Ами ако тя се опитваше да го съблазни, все едно дали го правеше поради безочливата си арогантност, или заради непресторената си наивност?

Твърдоглав по свой особен начин, дързък не по-малко от нахаканата мис Брадок, той чакаше, а мозъкът му размишляваше усилено в очакване да разбере дали тази вечер тя си бе наумила нещо, или просто несъзнателно бе решила да се изкъпе.

Тя не бързаше с пълненето на изрисуваната вана, разхождаше се лениво напред-назад на фона на златистите отблясъци, а неговите живи, пронизващи мрака очи я наблюдаваха с интерес.

Гърдите й помръдваха под тънкия плат при всяка нейна крачка, като узрял плод, полюшван от летния вятър. Бледият блясък на бедрата й, открити от падащите до средата им краища на ризата и леко позлатени от светлината на огъня, засилваше въздействието на спомена, извикан в съзнанието му.

Блейз усещаше как погледът му я преценява безстрастно. Но той все още не бе станал, за да излезе. Може би дъждът навън го възпираше да го направи. Или пък страстта и възбудата бяха причината? Колкото повече време минаваше и той продължаваше все така да я гледа, толкова по-уверена ставаше тя.

Той пък все повече се убеждаваше, че това, което я водеше, не беше. Точно обратното. Докъде ли щеше да стигне, се питаше той.

На свой ред тя се чудеше какво ли ще й се наложи да направи, за да успее да измъкне този непоклатим мъж от самотното му ложе? Какво ли щеше да й струва пренастройването на принципите, които ръководеха живота му, деспотичните ограничения, които той налагаше в тяхната връзка?

— Прости ми, че те държа буден — каза Блейз, наливайки последната кана със студена вода. Но когато сините й очи се отместиха бавно от ваната, в тях нямаше и капка разкаяние.