Сюзън Джонсън - Блейз

Той разкъса гамашите си и устните му трескаво се впиха в нейните. Усещането, че е пометен от порой, го завладяваше с бясна скорост. С неистова грубост, дивашки, той притисна устните й, завладя я, опитвайки се да се освободи от кожените дрехи, които му пречеха. Събличането му отне не повече от две секунди и възбудата му бе на свобода. Той бързо я взе в ръцете си, изправи се и спря, неспособен да отдели дори няколко мига, за да я занесе до леглото или да я спусне на пода. Тя му отвръщаше необуздано и топло, обвила ръце около него така, сякаш искаше да го привърже към себе си с не по-малка ярост.

Прииждащото му желание бе отприщено отведнъж. Помитащите всичко спазми проникнаха дълбоко в нея, а тя ги посрещна със сила, която изненада и двама им. Той покри страните и очите й с целувки.

— Де ауа-гий-шик, де ауа-гий-шик — шепнеше й той, а топлият му дъх галеше нежно бузата й. Тя усети как тялото й отново пламва, разпръсвайки топлина, а от гърдите й се изтръгна яростна въздишка, която само този изключителен мъж можеше да потуши.

За няколко мига той остана безмълвен, с лице заровено в шията й. После повдигна глава, все така задъхан, извини се, мърморейки накъсано, след което я занесе до ложето от бизонски кожи, където прекара следващия час, доставяйки й удоволствие по всички начини, които така добре владееше.

След втория път той я подразни, доведе я до ръба, след което спря на шега. Тя продължи без него и след това се засмя в изблик на топло, бълбукащо веселие.

— Мога и без теб — заяви тя арогантно.

— Точно там е удоволствието — промърмори Хейзард, а косата му поглади страните й — …в откриването. Всеки път може да бъде различно. — И с всяка жена, помисли си той и се усмихна в отговор на сияещото й лице.

— Искам още.

— Ти винаги искаш още — целуна я Хейзард.

— И още, и още.

— Алчно дете. — Той отново я целуна. — Наслаждаваш ли се на празника на живота?

— Ммм. — Тя въздъхна, протегна се и го притегли към себе си.

Ръцете й бяха силни. Това винаги го учудваше.

— Това — попита Хейзард с развеселен глас, — „да“ ли би трябвало да значи?

Тя започна да го целува леко и нежно, плъзгайки устни по цялото му лице. Целуваше усмихнатите му устни, искрящите му очи, извивката на твърдо очертаната му челюст. Той отвърна на целувката й едва докосвайки сладките й устни. После тя го обърна по гръб с едно бързо и силно движение и започна да се спуска надолу с топлите си устни и език. Когато достигна до талията му, той докосна главата й.

— Не е задължително да го правиш — каза тихо, без да е сигурен в мотивите й.

Тя повдигна леко лицето си и горещият й, изпепеляващ поглед срещна неговия, изпълнен със страст. Мекото й розово езиче стигна до края на стегнатия му корем и тогава спря.

— Но искам да го направя — прошепна тя и продължи да се движи надолу.

Хейзард вдигна ръка, за да я дръпне, но тогава езикът й го докосна и ръката му се отпусна. Секунди по-късно той се възбуди до степен граничеща с болката.

— Харесва ли ти така? — попита тя няколко мига по-късно, а езикът й го близна изкусително.

Очите му се отвориха при произнасянето на въпроса и той с усилие се измъкна от назъбения ръб на екстаза. Тъмните му клепки се повдигнаха с безкрайна унесеност и той погледна надолу към жената с кадифен глас, която лежеше между краката му.

— Ммм — въздъхна той тихо, загубил способността си да говори.

Езикът й се появи отново и тя докосна гладката му като кадифе кожа, раздразвайки неговите пламнали нервни окончания.

— Това — на пълните устнички се появи усмивка — „да“ ли означава? — Езикът й проследи бавно пътя на пулсиращите му вени до масивната връхна точка. Поел дълбоко въздух, той кимна.

Блейз се наслаждаваше на усещането за силата, която й даваше това докосване, наслаждаваше се на удоволствието, което му доставяше, наслаждаваше се на неговата капитулация. Тя усети как пръстите му се впиха в косата й и той потръпна.

Изведнъж Хейзард я повдигна и тя се озова легнала по гръб. Копнежът му по нея се бе превърнал в инстинктивно движеща го сила. Той искаше да проникне в нея, да види лицето й в мига на своята кулминация. Само за миг желанието да я докосне бе станало толкова важно, колкото и тя да го докосва. Той я притисна яростно към себе си, плъзгайки се в нея като в уютно, познато място. Първичният стремеж към притежание го завладя, този път изцяло. Той никога не се бе чувствал така преди и ако този факт бе достигнал до съзнанието му, това едва ли би го зарадвало.