Сюзън Джонсън - Блейз

— Те спят заедно, Хейзард. Знам го от сигурен източник — натърти Роуз, сякаш Хейзард не можеше да се досети и сам за евентуалните последствия.

— Дали са чули вече, че Полковника е мъртъв? — Той вече бе поставил креватните отношения на двойката на втори план като незначителни в сравнение със скорошното изчезване на Полковника.

— Господи, та той мъртъв ли е?

— Би могъл да е.

— Исусе, Хейзард, ако той е…

— Това е само една от възможностите — обясни й той. — Новина от трета ръка, която ми донесе Изправен вълк. Не съм сигурен.

Роуз се изправи бързо, направи няколко нервни крачки към Хейзард, а краищата на люляковата й рокля се понесоха плавно над килима, украсен с изящни цветчета.

— Хейзард, я си докарай сладкото телце насам. Господи, ако той е мъртъв, твоят живот и пукната пара не струва. Страхан е опасен, повярвай ми. Гаврил се е с няколко от моите момичета, когато дойде за пръв път в града. След това му казах, че повече не е добре дошъл тук. Добре че имам Бук и Том зад гърба си, защото той хич нямаше намерение да си излезе мирно и тихо. Янси Страхан хич не го е грижа на кого би могъл да навреди. Това е самата истина, Хейзард. Така че, ще се разкараш ли най-после, по дяволите?

— Не се паникьосвай, Роуз. Мога да се оправя с Янси Страхан.

— Може би да, а може би не. Тоя тип не признава правилата. Такива като него дори не се бият лице в лице, Хейзард, ако някой друг може да им свърши тая работа. Той е мръсник от главата до петите. Освен това си е наел цяла армия от бабаити. — Едно почукване по вратата отекна в потъналата в разкош стая. Роуз едва се сдържа да не извика от уплаха.

Без да говори, Хейзард й даде знак да отвори вратата, носле грабна торбата и пушката си и безшумно се вмъкна в будоара на Роуз.

Страните на Роуз бяха поруменели, когато отвори вратата, но гласът й бе учудващо спокоен.

— Какво има, Едуард? — Наскоро наетият от нея крупие стоеше нерешително в коридора.

— Кийн иска кредит, мис Кондю. Над лимита от пет хиляди, който вие му определихте. Дига ужасна гюрултия. — Докато чакаше отговора й, крупието успя да огледа стаята през рамото й с лакомия поглед, присъщ на крадците.

Харви Кийни бе на път да стане новият областен съдия и вземайки предвид тази възможност, Роуз каза:

— Дай му още пет хиляди. Но след това ще трябва да говори вече с мен. Съдебната му практика не е чак толкова безупречна.

— Много добре, мис Кондю. — Гласът му беше равен и угоднически, но тъмните му очи, както забеляза Роуз, проблеснаха гневно. В крайчето на огледалото, което едва се виждаше от гравирания декоративен свод, водещ към спалнята на мис Кондю, се бе отразила част от копринена черна коса и широко смугло рамо.

Новият крупие, изпратен при Роуз от Янси Страхан, току-що си бе спечелил обещаната награда.

— Извинете за безпокойството — почтително се извини той. Когато се обърна, сърцето му бясно се блъскаше в гърдите. Проклетият индианец беше вътре! Беше си жив-живеничък в апартамента на Роуз. Независимо от патрулите, които кръстосваха из градчето, откакто се разбра, че бе идвал при Роуз. Независимо от пазачите на предния и задния вход. Независимо от обявите с награда за главата му, които предлагаха едно малко състояние за него, жив или мъртъв. Как, по дяволите, го бе направил? Не че това имаше особено значение. И бездруго щеше да се задържи тук достатъчно, за да отговори на въпросите.

Най-новият крупие на Роуз слезе но стълбите и премина точно край масата на Харви Кийн. Хладният нощен въздух освежаваше приятно пламналата му от възбудата кожа. Янси бе казал, че могат да го намерят по всяко време в хотел „Калифорния“. Обещаните петдесет хиляди долара бяха всичко, за което Едуард Дойл можеше да мисли, докато се носеше с широки крачки надолу но улицата към хотела.

— Сега — настоя Роуз, гледайки към Хейзард, който се облегнал до гравирания свод, — махай се, мътните те взели.

— Значи тоя път без чай? — подразни я Хейзард.

— И през ум да не ти минава — тросна му се тя, ужасно разтревожена от идването на крупието. Роуз никога не бе имала доверие на Едуард Дойл, бе го наела само защото бе добър с картите. Но шестото й чувство й казваше, че е сгрешила. — Нямам му доверие — каза тя по-спокойно и като вдигна малките си ръце в безпомощен жест, го помоли меко: — Върви си, умолявам те.

— Наистина си разтревожена. — Неконтролируемото потреперване на ръцете й бе толкова нехарактерно за нея, че гласът на Хейзард изгуби своята закачливост.