Сюзън Джонсън - Блейз

— Няма да бъде законно без документ — подхвърли Хейзард на риск.

— Тогава хубавичко ще го документираме.

— Само аз и ти? — тихо попита Хейзард докато Очите му фиксираха зачервеното лице на Янси, който и да бе съобщил на Янси, той със сигурност го бе измъкнал насред запоя. Миризмата на бърбън се бе разнесла из стаята. А нотариатът беше през шест сгради, доволно отбеляза Хейзард.

— Ти и аз — отвърна безцеремонно Янси, — както и петте души в коридора, десетте души на долния етаж и дузините, застанали отпред и отзад. — Като повечето бабаити, Янси се появяваше на сцената едва когато подкрепленията бяха зад гърба му.

За късмет на Хейзард, стремежът на Янси към показност значително улесняваше нещата. Той го погледна, така както бе застанал непоклатимо на вратата подобно на бик, чужд на всички префинени южняшки достойнства, лишен от елегантността и цивилизованото лустро, на които държаха взискателните към себе си бели джентълмени. Янси притежаваше брутална сила, висок над средния ръст, със солидна мускулатура, бледа кожа и сламеноруси бакенбарди. Този тип кожа поруменяваше само под лъчите на слънцето, или пък, както бе тази вечер, от прекалено много изпит бърбън. Хейзард виждаше добре присвитите му светли очи и лекото потреперване на грубите му като на работник ръце, хванали пушката. Уискито му бе дошло в повече. Добре. Още едно предимство, което гарантираше, че няма да натисне спусъка прекалено бързо.

— А какво ще каже Полковника за това? — попита спокойно той. — Може и да съм се погрижил мис Брадок да хвръкне във въздуха, ако не се върна.

— Майната му на Полковника — заяви Янси със застрашителен тон.

Чувства се доста сигурен, помисли си Хейзард. Дали бяха получили вече недвусмислено известие за смъртта на Полковника, или Янси просто бе достатъчно тъп в окаяното си състояние, за да не се съобразява със заповедите на Били Брадок?

— Ще се скъсам от рев на гроба на червенокосата кучка — злорадо се изхили Янси. Това бе самодоволен, радостен смях, смях на човек, който вече си брои парите, при условие че Милисент Брадок е единствена наследница.

— Може и да поразмислиш, щом Полковника се върне, за да ти среже топките — отвърна меко Хейзард, наблюдавайки как вратът на Янси се зачервява още повече от репликата му.

— Млъквай, копеле мръсно!

— Не е зле да имаш едно наум — провокира го Хейзард, без да отделя очите си от спусъка на пушката, измервайки разстоянието между себе си и Янси.

— Мока да се справя с Полковника. — Алкохолът си казваше думата. — Че и с дамата на Полковника също — дръзко добави той, уверен че е сграбчил здраво бъдещето си. В края на краищата, ако Полковника беше още жив, това можеше да се уреди без много напъване, а когато Били Брадок и този индианец бяха вън от играта, пресмяташе шансовете си замъгленият мозък на Янси, дамичките нямаше да са никакъв проблем за него. Когато се оженеше за Милисент Брадок, паричките на Полковника щяха да се озоват в ръцете му, независимо дали това щеше да се хареса на дъщеря му.

— Намери писалка — заповяда той на Роуз — и хартия.

Роуз погледна Хейзард и изражението й се проясни.

Повдигайки вежди, Хейзард погледна към дългите си ръце. След това тъмните му очи и се вдигнаха и той кимна в знак на съгласие.

— Това няма да ти се размине — заяви Роуз. Леденият й поглед изразяваше отвращение. — Някои от златотърсачите не си падат по твоите бабаитски маниери.

— Млъквай, кучко, или ще ти срежа гърлото.

Никой не бе говорил така на Роуз, откакто бе избягала от Начез. Накърненото й достойнство накара гърба й да се вдърви и само тихият шепот на Хейзард успя да пробие през пагубната вълна, надигнала се в съзнанието й.

— Спокойно, скъпа. Намери писалка и хартия.

Тя се взря в Хейзард за няколко секунди, преди да успее да фокусира погледа си и да регистрира тихите думи, проникнали през неудържимото отвращение. И само Роуз, тъй като го познаваше толкова добре, успя да долови контролираната ярост, прозираща зад безстрастния му тон. Той се усмихна окуражаващо и й намигна, усещайки топлината на канията на ножа по кожата си. Пръстите му се свиха леко в несъзнателен жест.

Тя кимна и между тях премина вълна на взаимно разбиране. После отвори чекмеджето на бюрото си и извади от напарфюмираната с лавандула хартия.

Когато Хейзард седна на масата в центъра на стаята, той избра стол, насочен към вратата и Янси. След това зачака с писалка, насочена към хартията.