Сюзън Джонсън - Блейз

— Този човек и майката на твоята… — тя се поколеба за миг, търсейки подходящата дума — …заложница са най-безскрупулният екип, който някога съм виждала. Те са два сатъра в калъфите на кадифения си южняшки изговор. И аз наистина съм адски разтревожена.

— Извинявай, Роуз, не исках да те разстройвам. Дойдох за роклите и другите неща, ако си успяла да ги намериш — тихо обясни той. — След това изчезвам.

— Дошъл си за роклите? — Тя не можа да прикрие шока си.

— За роклите — повтори Хейзард. — Дали няма да ти се намерят и няколко излишни книги? — попита кротко той. — И една готварска книга — добави после. — Обещах й, че ще й намеря такава — довърши той с малка усмивка, която накара очите му да просветнат.

Гневът на Роуз най-накрая избухна.

— А бе аз приличам ли ти на жена с готварска книга? Да ти приличам поне малко на домакиня? Хейзард, ти съвсем ли си се побъркал?

Той я погледна в тазвечершното й великолепие от виолетов жоржет, украсен с панделки и волани, и отвърна меко:

— Извинявай, Роуз. Грешката беше моя. — След това се усмихна и каза загадъчно: — Книгата трябва да съдържа и рецепта за шоколадов кейк. Дали пък готвачът ти няма такава?

— Моят шеф 13 13 Шеф — главен готвач — Б.пр. , Хейзард, би те прегазил, ако го наречеш готвач. Но талантът му е спонтанен, учил е, но нищо не е записвал, всичко му е в главата.

— В такъв случай — промърмори замислено Хейзард, — би ли поръчала една? Обещах й…

— Рокли, скъп сапун, шоколад, готварски книги — какво още си й обещал?

Усмивката му придоби хищническа отсянка.

— Тя е много убедителна — каза той.

— Обзалагам се, че е така. — Виолетовите й очи се присвиха леко и тя го погледна, изразявайки меката толерантност, която винаги го бе привличала у нея. — Само дано не те накара да й донесеш и сватбен пръстен с останалите покупки.

— Косата й би трябвало да има по-друг цвят, кожата също — отвърна спокойно той, без да се смущава от собствените си предразсъдъци. — Не става въпрос за обвързване, а само за книги, ако ти се намират някои, с които можеш да ми услужиш. Знам, че ти бяха изпратили от Минг във Вирджиния сити.

— Да ти услужа? — думите бяха изречени със задъхано вълнение. — Мисля, че си откачил, Хейзард. Нали ме чу добре, скъпи? Тук гъмжи от хора, които си умират да ти видят сметката. Да не си посмял по какъвто и да е повод да ми ги връщаш — каза тя, сграбчвайки няколко книги от близката масичка. — Задръж ги! Не ми ги връщай! И ти не се връщай! Сериозно ти говоря, Хейзард. Не и преди Янси Страхан да се е махнал или да е пукнал. Той е тип, който може да накара и монахиня да поиска да му извие врата, толкова е отвратителен. Разбра ли?

— Благодаря за книгите — кимна й Хейзард, докато ги прибираше в украсената с ресни торба, — както и за предупреждението. Ще внимавам. — В основата на неговите инстинкти стояха необходимостта и суровостта на племенните привички. В тях бе силата му. Той стана и след това изчака за миг, безмълвен, спокоен, с непоклатимо присъствие на духа.

На Роуз й се прииска да изкрещи. Тя беше енергична, лесно избухваща жена и невъзмутимото спокойствие, изписано на лицето на Хейзард, при тази… ужасяваща опасност й лазеше по нервите.

— Какво още чакаш? — настоя тя.

— Роклите. — Гласът му беше овладян, а усмивката му търпелива.

— А бе ти да не си закопнял за смъртта?

— Напротив — каза той, усмихвайки се още по-широко при мисълта за пищната причина, изтъкана от розовееща плът и страстна красота, очакваща го в колибата.

— Надявам се да оцелееш, по дяволите — избухна Роуз и се спусна към гардероба си, — за да може Блейз да види още веднъж тази чаровна усмивка. — Тя измъкна няколко рокли и му ги подхвърли. — Според мен, тя не си заслужава риска. — След това се обърна и запрати последната рокля в ръцете му.

— Ти си истинско сладурче — отвърна спокойно Хейзард, запознат добре с избухливия темперамент на Роуз и с това, че също толкова бързо й минаваше. — Предполагам, че не си намерила „Гюрлен“?

Ако хората можеха да димят от яд, Роуз би започнала да пуши на мига.

— Боже мили, как щях да забравя — отвърна тя със сарказъм, процеждащ се като силно подсладен сироп. Роуз се обърна към гардероба, взе някаква картонена кутийка от горния рафт и я запрати по Хейзард, сякаш беше смъртоносно оръжие. — Ние не искаме мис Брадок да се мие с обикновен сапун, нали така? В никакъв случай!

Измъкнал ръката си с нужната бързина, Хейзард сграбчи застрашително летящата кутийка и спокойно я постави върху шестте рокли, сгънати прилежно в кожената му торба.