Сюзън Джонсън - Блейз

— Ти да не си откачил? Аз не съм слугиня! — Целият й житейски опит, основан на привилегиите на богатите, отекна в думите й.

— Ако не го направиш — за миг гласът му придоби остра нотка и излезе извън границите на овладения, отмерен тон, — ще те накарам много да съжаляваш. Ако ще ми се мотаеш из краката, то поне бъди полезна — ледените му мрачни очи се впериха отново в бледата й оскърбена красота, — по всички възможни начини…

Блейз се стегна, не обърна внимание на намека и каза бойко:

— Аз не мога да готвя. Не знам как се пере или чисти. Знам единствено как се поднася шери или коняк и как се поддържа разговор.

— А, добре — каза непринудено Хейзард, — така поне ще бъдем приятно подпийнали, докато ти усвоиш същината на домакинските умения. Сигурен съм, че рано или късно ще се справиш. Междувременно може би ще е уместно да поръчам каса коняк.

Тя погледна свирепо арогантния мъж.

— Наистина ли възнамеряваш да ме държиш тук?

Джон Хейзард Блек кимна.

— И колко дълго? — попита грубо тя.

— Колкото се окаже необходимо, за да успея да убедя проклетата компания, че сериозно не смятам да продавам — каза спокойно той.

Твърдо и светкавично като рикошет, тя му изкрещя в отговор:

— Мразя те, жалък дивак такъв. Всичко, което казват за индианците, е вярно, Ти нямаш нито чест, нито достойнство. — Блейз, която никога не бе отстъпвала иди проявявала слабост, сега вече раздразнена от пленничеството си, позволи на темперамента си да вземе безусловен връх. — Ти си жесток… варварин. Иска ми се да избият всеки…

Хейзард слушаше. В очите му заблестя ярост около пет разяждащи секунди. Преди да се озове върху нея с пръсти, впити в раменете и като стоманени нокти.

— Можеш да си ме мразиш колкото поискаш — гласът му проскърца огорчено, — но няма да ти позволя да обиждаш народа ми с унизителни епитети. Само в моето малко племе има повече чест и достойнство отколкото в целите съединени щати. Моите хора защитават стойностите й убежденията си всеки ден с риск за живота си. Вие, страхливци такива, само рушите и опошлявате всичко, до което се докоснете. — Той дишаше тежко, тъмните му очи бяха невероятно студени, безжизнени, демонстриращи отвращението му. — А ти, развратена, разглезена кучко, ме чуй, добре ме чуй — той продължи грубо, забързано й неудържимо, подтикван от потиснатия гняв, — ще правиш това, което ти се каже, когато ти се каже. И ако чуя само още една презрителна думичка за моя народ — неочаквано гласът му си възвърна обичайната ледена ирония, — така ще напляскам прекрасното ти дупе, че няма да можеш да седнеш на него цяла седмица или дори повече.

За миг тя остана неподвижна, вперила широко отворените си очи в непроницаемия поглед на Хейзард. Стиснала здраво устни, Блейз реши в яда си да не изпитва ултиматума му, загатващ за насилие, по-плашещо и от самата заплаха в него. Тя бе убедена, че той говори сериозно. Предизвикателството угасна в очите й,

— Много умно от твоя страна, сладурче — каза Хейзард, запълвайки умело паузата. — Бързо схващаш.

— А да не би да имам някакъв избор, по дяволите — кисело се предаде тя.

— Мексиканска безизходица.

— Тоест?

— Засега и двамата сме живи — каза той меко и се протегна, за да погали леко бузата й. Когато тя се отдръпна, той само се усмихна. — Да не си мислиш — попита спокойно той, — че да убиваш заради собствените си принципи, е по-достойно, отколкото да убиваш за изгода? — Той присви изискано рамене. — Без съмнение, скоро ще узнаем. Очаква ни назидателен урок, мис Брадок, не мислиш ли?

— Ти си убиец — каза тя спокойно. — Те бяха прави.

Гневът се появи за втори път между веждите му, после изчезна с възстановеното самообладание. След това той заговори тихо, както правеше, когато беше вбесен.

— Засега — заяви сурово той — съм по-заинтересуван от живота, отколкото от смъртта.

— Очакваш, че ще умреш? — Не й се вярваше. — Заради този парцел?

— Научих се да очаквам най-лошото, когато си имам работа с бели хора, решени да придобият земя, и рядко съм се лъгал в това.

— „Бул“ са по-различни — възрази Блейз, която от малка се бе месила в сделките на баща си и никога досега не бе чувала в тях да е замесено убийство.

— Доколкото става въпрос за теб, можеш да си мислиш и така. Но аз не съм на това мнение — отговори непринудено той. Хейзард беше маниакално чувствителен, що се отнасяше да коварството на белия човек, и това леко разколеба девствения идеализъм на младата жена. — Във всеки случай — продължи той равно, — предпочитам да съм по-скоро неудобен, отколкото предсказуем. Не искам да продавам.