Сюзън Джонсън - Блейз

Но по-късно, в раздразнението и объркването на хаотичната просъница и мрачните сънища, когато разумът и емоциите й се сблъскаха, тя усети как отново се обади първоначалното й възмущение и обида от невероятното му безочие да я задържи като заложница. „Как смее, помисли си тя с подновен гняв. Как, по дяволите, смее!“

— Не можеш да ме държиш тук! — чу той просъскваното й с първите лъчи на зората. Промърморвайки леко, все още полузаспал, той се обърна с гръб и плетеното кожено въже ги притегли един към друг. Движението я притисна здраво към гърба му. Той дочу едва тиха въздишка и усети как тя се стегна. Последва тишина. Благословена тишина, помисли си той, припомняйки си буйния й темперамент.

Тя повтори фразата с унищожителен шепот. Хейзард отвори едното си око за малко, хвърли един поглед през голото си рамо и срещна изненаданите й сини очи.

— Съжалявам — промърмори искрено той, защото добре съзнаваше, че животът му безкрайно се е усложнил заради госпожица Венеция Брадок.

— Съжаляваш? Ти съжаляваш? — прошепна недоверчиво тя и след това продължи да негодува, докато накрая той раздразнено я прекъсна:

— Достатъчно!

Но това не можеше да я накара да спре. Думите се изсипваха, яростни и нажежени от презрение, стоварващи се като удари върху главата му. Наложи му се да я целуне, за да спре вихъра от настръхнала ярост. И ръка би свършила добра работа в случая, констатира той, след като устните му покриха нейните, но логиката отстъпи възмутено под напора на някакво необяснимо желание да я накара да замълчи по по-приятен начин.

Вкусът на устните й беше сладостен и приканващ, помисли си той, плъзвайки несъзнателно крака си с умело движение между бедрата й. Колко топла… и нежна беше тя. Той отпусна увитото около ръката си въже, зарови пръсти в копринената й коса и я задържа като скъп подарък, докато устните и езикът му изследваха чувствителната вътрешност на устата й.

Не можеше да противостои на това усещане. А и не искаше. Тя беше тук, трябваше да я има. И за един кратък миг той осъзна колко му липсва жената до него. Усещането от допира до нея беше като завръщане у дома, изпълнено със страст и дълбока душевна утеха. Но когато вдигна устните си, идилията беше засенчена.

— Ти… ти… животно такова — избухна тя. Главата й се обърна на тласъци в прегръдката му, очите й горяха. — Ти отвратителен, противен…

— …дивак — довърши спокойно той и отново я целуна. Този път това бе твърдо, завладяващо проникване, в което той вложи цялото си натрупано през годините прекарани в удоволствия умение. Когато отдели устните си за втори път, доста по-късно, неговото уталожено безпогрешно умение я бе оставило тръпнеща и задъхана. Избухването, сега по-различно, приличаше този път повече на въздишка.

— Това… няма… никога…

— …да ми донесе някакво злато — прошепна Хейзард, с прозираща зад думите усмивка. — Ти си права, моя сладка биа… а аз ще се постарая да те вкарам в кухнята много скоро — усмивката му се разрасна, — за да ми направиш закуска. Готова ли си да започнеш да заработваш престоя си тук? — Той я придърпа към себе си с въжето, което все още бе завързано за талията й.

Отначало тя не му отвърна. Не можеше. Не искаше да го прави. Но не бе наясно с мислите си. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й и се запромъкваха нагоре като дяволско изкушение, отначало много бавно, възбуждайки я, изчаквайки тя сама да пожелае още. И когато тя се изпъна в отговор, тънките му пръсти проникнаха в нейната сладост. Тя извика, протегна се към него и ръцете й се сключиха здраво около врата му.

Той се надигна леко срещу натиска на ръцете й и вглеждайки се в изящното й поруменяло лице, попита отново:

— Готова ли си да заработиш престоя си?

Пръстите му продължиха да я галят лениво, а тя стенеше леко при всяко нежно движение. Той се наведе по-близо и устните му прошепнаха срещу нейните:

— Кажи „да“, малко богато момиченце. — Пръстите му проникваха все по-дълбоко, а ноктите й се впиваха в раменете му. — Кажи, че ще ми готвиш.

Завладяващите му движения спряха и тя бързо прошепна:

— Да.

— И ще чистиш.

— Да — въздъхна тя.

— И ще правиш всичко друго.

— О, моля те, да.

Пръстите му се измъкнаха и той внимателно застана върху нея.

— Сега — извика тя.

— Скоро — каза той и отпусна тялото си надолу.

Следващата полуоформена молба замря в един задъхан стон, когато той се плъзна в нейната тръпнеща, женствена топлота. Как може, мислеше си той със задоволство, тя да изпитва такова удоволствие?