Сюзън Джонсън - Блейз

Неговото племе трябваше да разполага със злато за пушки и продукти, за да може да мигрира, ако се наложи, в земи все още недостъпни за алчността на белите. Той изпращаше златото у дома чрез куриер, запазвайки много малко за себе си, и ако не се лъжеше, в участъците хиляда и четиринадесет хиляда и петнадесет, вероятно лежеше сигурното бъдеще на клана му. Той хранеше дълбоко уважение към духовете и уменията на великите лечители и шамани, но когато се налагаше да се пребори с посегателствата на белия човек, Хейзард предпочиташе да разполага с убедителността на около един милион долара в злато. Той стоеше неподвижно, загледан в следобедното слънце, прозаично убеден, че накрая златото ще се наложи над обещанията на жълтооките 8 8 Няма нужда да се изброяват измамите на правителството в историята на преговорите с индианците, нито подробностите за покварените и зли хора, изпратени като агенти при индианците. Следващите редове са достатъчни. Имайте предвид, че това изявление е направено през 1864 г, преди въобще да е била уточнена политиката спрямо индианците или дори някакво законодателство. Новопристигналият агент за Черните стъпала, които живеели на север от абсароките, на територията на днешна Северна Монтана и Южна Канада, през 1864 г. нарича подопечните си „най-безочливите и нахални индианци“, които е виждал, и отбелязва, че ако не е договорът, който изтича другата година, би препоръчал следващата вноска да се плати с „барут и гюлета“. — Б.авт. .

Той бе решен да задържи този парцел, рискувайки всичко заради дълга и съпричастността, а собственият му здрав разум му нашепваше, че мис Брадок е идеалната осигуровка за него срещу отчаяните домогвания на „Бул“. И не на последно място, дамата бе демонстрирала сериозно старание в леглото. Много скоро трябваше да се опознаят още по-добре.

В края на краищата следващите няколко месеца щяха да бъдат интересни. Ако останеха живи, разбира се. Бак дак ко мбауику (Докато съм жив, ще продължавам), помисли си той обречено и се обърна към новата си и много красива компаньонка.

Когато вечерницата се появи на небето, след тих, но разгорещен спор Хейзард привърза Блейз към себе си на две места, за талията и за китката. След това легна на тясното легло и изтощен проспа цялата нощ за пръв път от пет дни.

Легнала неподвижно, Блейз се вслушваше в равномерното дишане на Хейзард, докато бавният, спокоен ритъм сякаш се превърна в част от собственото й дишане, докато топлината на огромния мъж, притиснат до нея, се промъкна в сетивата й и предизвика у тях необяснимо удоволствие. Тя обърна внимателно главата си около сантиметър в негова посока, изчака и след като не установи никаква промяна в дълбокото му отчетливо дишане, бавно премести погледа си, докато той се оказа изцяло в полезрението й.

Тогава неочаквано завладя невероятната му красота, чийто блясък сега бе приглушен от съня до обикновен разкош. Тя го наблюдаваше, докато избледняващите пастели на здрача изчезваха в безформието на нощта. Видя как светлината играе по решителните му скули, проследи с поглед съвършената симетричност на прецизно изваяния му нос. Красиво оформените му устни бяха чувствено изпъкнали, в тях сега не се забелязваше никаква суровост. Не, определено не бяха сурови. Единствено усилието на волята я възпря в желанието й да прокара върховете на пръстите си по тези чувствени устни. Дори веждите му приличаха на нежните крила на някакво същество, дошло от мрака, което нашепваше да го докоснеш. Блейз стисна здраво пръсти, за да устои на надигащото се желание. И когато твърдите му мигли трепнаха неочаквано, тя затаи дъх, изплашена от мисълта, че пронизващите черни очи могат да се отворят и да разкрият втренчения й поглед. Но той само въздъхна леко, а пръстите му стиснаха несъзнателно в сплетеното от сурова кожа въже, омотано около ръката му.

Докато го наблюдаваше и се заслушваше в звуците наоколо, доловила сладкото ухание, характерно за планините, което така добре се вписваше в общата картина, тя изведнъж забеляза един различен Хейзард Блек. Не чувствения прелъстител, който тя познаваше, не убиеца, който познаваха другите, не дори „индианеца от чужда култура“. Тя видя един мъж, който в съня си изглеждаше раним като дете. Един неземно красив мъж, издигнал се над физическото си съвършенство, духовно красив, проникнат от непреклонна смелост, готов да посрещне безстрашно трудното си предопределение. Предопределение, от което всеки „здравомислещ“ мъж би се отказал. Джон Хейзард Блек се бе противопоставил на един от най-могъщите минни картели в света. И възнамеряваше да не отстъпва.