Сюзън Джонсън - Блейз

— Облечи тази риза. Да ме подлудиш ли искаш?!

Плътта й излъчваше сладост и топлина, а прекрасно оформените й гърди, закръглени и все още порозовели от любенето, бяха вирнати нагоре. Гол, потръпващ от гняв, той я намираше лудо, неудържимо привлекателна. Господи, биваше си я. Ядосана, презираща го, надменна и… дяволски съблазнителна. Овладявайки се с мъка, той се смъмри, за да не се хване на примамката й, както вече веднъж бе направил, така леко, когато всичките му принципи бяха изпепелени от едно докосване на устните й. Хейзард се обърна, за да постави карабината си обратно на стойката над вратата.

— Копеле такова! Не можеш да ме държиш като заложница! — изкрещя Блейз с нажежен до бяло гняв. Последва залп от сквернословия, които Хейзард изслуша все така с непреклонно обърнат гръб. — …Не можеш да го направиш — завърши тя задъхана от ярост, застанала вдървено, побледняла, неотстъпчива, стиснала ризата му в едната си ръка, без да може да повярва, че това се случва.

Хейзард се обърна и застана със зловещ блясък в погледа си. както й се стори за малкото разстояние, което ги делеше.

— Боже онази, глупачка такава. Не мога значи? — каза той и се изсмя кратко и неприятно. — Но аз току-що го направих, мис Брадок, я ако позабравиш за миг за необуздания си егоизъм, ще осъзнаеш, че вече не си на изток с татенцето си, неговите приятели и всичките им връзки. Никой тук не може да ми каже дали мога да направя нещо, или не. Така можеш да си умуваш до умопомрачение за кое, как или защо, но докато аз съм от правилната страна на карабината си — каза Хейзард с убедеността на човек, който говори очевидната истина, — аз мога да правя каквото си поискам.

Последва тягостно мълчание. Ето това я дразнеше най-много — неоправданата му самоувереност.

— Баща ми ще те убие — прошепна тя най-накрая, сграбчила ризата така здраво, че ръцете и потръпваха.

— Едва ли… поне ако цени живота ти. Обещах им да те запозная от изключително интересен ъгъл с цевта на карабината си, ако някой се опита да се приближи прекалено близко. — Застрашителният блясък в очите му изведнъж придоби каменна твърдост. — Сега облечи тая риза, по дяволите, потайна, алчна, малка кучко, или ще те изчукам точно където стоиш в момента. Голите жени имат винаги един и същ ефект върху мен. Разбира се — каза Хейзард с подигравателна усмивка, — ти точно затова беше и дошла, не е ли така? Не бих се решил да не зачета бизнес етиката на „Бул Майнинг“. И за колко пъти беше нареждането? Три пъти? Четири? Колко би трябвало да струва моят парцел?

Блейз бързо нахлузи ризата и започна непохватно да я закопчава под презрителния поглед на тъмните му очи. Когато привърши и бе вече полуоблечена, раздразнен изведнъж от тривиалния спор, Хейзард каза:

— Тъй като и бездруго оставаш, ще можем да поспорим за броя по-късно. Сега бихме могли да уточним правилата. Аз прекарвам по-голямата част от времето си навън…

Лицето на Блейз беше решително.

— Ще избягам.

— Вероятно не си забелязала — отбеляза безстрастно Хейзард, — но на вратата има ключалка. Ако започнеш да създаваш проблеми, ще те заключа.

— Не би го направил — рязко отсече тя, все още смаяна от мисълта за пленничеството.

Той въздъхна и бавно и тихо преброи до десет.

— Бих и ще го направя, ако се опиташ да избягаш.

— Не виждам как би могъл да ме задържиш — отвърна Блейз презрително. Светът се бе въртял по нейна воля, управляван от прищевките й през последните деветнадесет години.

Хейзард я прецени за миг със студен, безстрастен поглед.

— Тогава въображението ти е необичайно бедно. Знам доста начини да те задържа, мис Брадок, и няколко от тях не са особено приятни. Няма да навлизам в подробности. Бих могъл да попреча на храносмилането ти.

— Би обидил една дама? — въздъхна тя изумена.

— Извини ме, разбира се — каза Хейзард с иронична учтивост, — но не си спомням да съм те канил. При тези условия от теб зависи как ще се отнасям. Искам заповедите ми да бъдат изпълнявани, това е всичко.

— Ти си един проклет жалък тиранин. — Всяка отделна дума бе произнесена ударно и бе изпълнена със студенина.

— Не — каза той, въздържайки се и въздъхна тихо, — аз съм просто един мъж, който се опитва да си гледа работата. Мисля, че думи като „жалък“ и „тиранин“ подхождат по-скоро на „Бул Майнинг“ с техните дребни мръсотийки и аристократични порочета. Но на икономически теми ще спорим някой друг път. Сега всичките ми вечери ще са свободни — гласът му стана безстрастен и равен, — очаквам ти да се заемеш с готвенето, прането и поддържането на колибата в някакъв минимален ред.