Сюзън Джонсън - Блейз

— А защо да ги продавам? — Гласът му беше измамно мек.

Изумлението й я накара да седне в разбърканото легло.

— Заради парите, естествено! — отвърна раздразнено тя.

— Нямам намерение да продавам парцела, но съм заинтересуван да купя теб. Трябва ли да говоря с „Бул“? — попита той с лека острота в гласа си. — Или си свободен сътрудник?

— Аз съм доста свободен сътрудник — отсече Блейз, разгорещена от възмущение. — Освен това съм и дъщеря на полковник Били. — Тя произнесе последното изречение определено дръзко, в очакване това да произведе ефект, както бе ставало през целия й живот.

Така и стана. Хейзард бе направо изумен. Навсякъде в златотърсаческите лагери той бе слушал за полковник Били Б, застанал начело на група от инвеститори, изкупуващи всички златоносни участъци в Монтана. Не бе предполагал, че „Бул Майнинг“ са готови да стигнат дотук. Прикривайки изненадата си, Хейзард каза с глас, сух като прах:

— В такъв случай, не мисля, че цената ти ще е твърде висока за мен.

— Да купуваш жените, това обичайната ти практика ли е, мистър Блек? — осведоми се тя презрително.

— Не, ти си първата. Жалко, че горещото ти малко телце е извън кръга на финансовите ми възможности.

Блейз въздъхна рязко и ръката й излетя, за да го удари, но неговата се бе озовала до лицето му много преди тя да го достигне и той сграбчи китката й в болезнена хватка. Докато двамата стояха така, задъхани от гняв, взаимно засегнати от коварството на другия, във въздуха отекна изстрел на карабина. Събаряйки Блейз на леглото, Хейзард й заповяда с умерена, но стряскаща злъч, чудейки се как е могъл да сглупи така, че да се довери на тия копелета:

— Стой тук. Не мърдай.

Той изрита разбърканите завивки и само за секунда се изправи на краката си, застанал до прозореца, гол, с кобур преметнат през рамото му. Тялото му бе напрегнато. Нямаше никой.

— Това сигнал ли беше?

Блейз поклати глава.

— Не знам.

Той се обърна към нея с явно подозрение.

— Не мърдай — повтори Хейзард, — иначе може да ми се наложи да те убия. — Той намъкна гамашите си, взе карабината и отиде до вратата. Черната му коса беше разбъркана, широко отворените му очи проблясваха, а ноздрите му бяха разширени от гняв. С ръка на резето той каза с глас, лишен от емоция:

— Ако излезеш от тази колиба, ще те убия. Говоря сериозно. — Тембърът му бе студен и брутален както никога досега. — Остани в леглото и дръж главата си ниско. — Очите му се бяха впили в нея. — Ако това е част от роличката ти — той не довърши. Обръщайки се рязко с мощно движение, Хейзард отвори вратата, плъзна се през нея, затръшна я и изчезна, преди уплашеното изражение да бе успяло да се настани на лицето на Блейз.

Джон Хейзард Блек не се бави много, преди да извести мъжете в подножието на хълма, въоръжените мъже, алчни за земята или кръвта му, за своите планове. Изказът му беше точен и недвусмислен, изговорен с глас, отекващ като камбанен звън. Силуетът му се открояваше на фона на изпъстреното небе, мрачен като дявола, убедителен, брутално груб. Нито един човек от групата дори и не помисли да се съмнява в думите му.

— Моят участък не се продава. Ще задържа мис Брадок като заложница, в случай че някой от вас реши сериозно да ме нападне. Ще я убия при първия признак за заплаха. Приятен ден, господа.

Гръмогласните думи, произнесени така, че да се чуят надалече, достигнаха и до колибата и всяка една от тях се впиваше в мозъка на Блейз, сякаш бе нажежена. Не би могъл, помисли си тя, но бързо прецени, че би могъл, и то без проблеми. Как би могъл, бе следващата гневна мисъл. После тя си призна с леко раздразнение, че това би му се сторило безкрайно лесно. Блейз бе станала от леглото и прекосила стаята наполовина, когато той влезе.

— Не! Проклет да си, нямаш право! — извика тя неистово. — Не можеш да ме държиш тук!

Хейзард взе една от памучните си ризи от закачалката и й я подхвърли.

— Не съм те молил за разрешение — тихо каза той, — и ако беше усмирила женската си склонност да се бъркаш — добави той хладно, — нямаше сега да си тук, задържана насила, гола и моя заложница. Каквото и да те води, мис Брадок, ти се намесваш в света на един мъж, бъркаш се в моя живот твърде често. — Гласът му беше развълнуван от усилието да удържи своя трудно контролируем темперамент. — Точно тази натрапчива идея те доведе тук. Не обвинявай мен. Вини себе си.

Отмествайки с усилие погледа си от нейната пищна голота, толкова поразителна, че го караше да се чувства неспокоен, той заповяда сурово: