Сюзън Джонсън - Блейз

— Всичко свърши. Не плачи — успокои я той дрезгаво. — Те няма да ти сторят нищо, не се бой. Едва ли са си мислили сериозно, че ще постигнат нещо. — Ръцете му я галеха нежно, така както малко момче успокоява изплашено пале.

— Не е това — каза едва чуто Блейз, задъхана, със сълзи, стичащи се по страните й. Как би могла да обясни всички объркани чувства в съзнанието си, както и неописуемото усещане, че ще загуби разума си. Не някакви си представители на минна компания бяха причината за сълзите и нервната й криза, тя не се страхуваше от тях. Това, което я плашеше, бе непознатата бездна, на чийто ръб едва успяваше да се задържи, прагът на удоволствията на любовта, който я караше да изтръпва от непреодолим копнеж, това, че желаеше този мъж, но начин, непознат досега за нея.

— А какво тогава? Кажи ми. — Тонът му бе внимателен, но предпазлив, проникнат от същия нюанс на сдържаност, който беше характерен за всяко негово действие. Той я бе опрял до топлите си гърди, а ръцете му я успокояваха отнесено.

— Прекалено объркано е — отвърна Блейз с обезсърчена въздишка. Главата й се отпусна на рамото му, а огнената й коса се разля по ръката му. После с една лека въздишка се отрони и последната частичка от благонравната нерешителност на Блейз. Тя никога не се бе чувствала така невероятно, никога преди не я бе обливало такова топло удоволствие, никога не бе усещала съзнателно всеки тръпнещ нерв по тялото си.

Хейзард, чул леката въздишка и усетил главата й върху рамото си, се стегна за миг. Те означаваха, че тя се е предала и той го знаеше. И сега какво? Доколко бе важно за него да загърби плътските си страсти и да устои на съблазънта? Нямаше ли да е по-просто да я облече, да я изведе през вратата и да осуети първоначалните й намерения, които нямаха нищо общо с нейното желание? В този миг топлите й устни се плъзнаха по гърлото му в лека възбуждаща милувка. По някаква необяснима причина тя бе променила намерението си. Несигурността все още обуздаваше рефлексите му, тъй като съзнанието за измамния характер на ситуацията бе направил обичайното му поведение по-сдържано. Тук не ставаше въпрос просто за секс и удоволствие. Всичко бе нагласено, грубо спазарено. По дяволите… не знаеше какво да прави.

Ухаещата коса на Блейз се отметна прошумоляващо и тя вдигна глава от рамото му. Пръстите й си играеха леко с широките му гърди, спуснаха се бавно надолу около торса му с кратко колебание при талията, където започваха кожените му гамаши.

Светът спря своя ход за миг.

Изведнъж ръката й се плъзна под колана на гамашите към пулсиращата му мъжественост, притисната към кожената материя и Хейзард пое свистящата глътка въздух.

— Целуни ме — въздъхна нежно Блейз, поднесла свежестта на лицето си.

За миг всичко — златото, подкупът, обстоятелствата, бе преценено и отхвърлено и Хейзард знаеше какво точно ще направи. Той я сложи на леглото и събу гамашите и мокасините си. След това развърза прибрания в канията нож и го остави така, че да му е подръка.

Леглото бе малко и тясно, правено само за един човек. Силното му коляно разбърка постелките, а когато към него се прибави и тежестта на тялото му, пружините запротестираха. Матракът почти се опря в земята, когато той я притегли под себе си и разтвори широко краката й. Устните му се впиха в нейните жадно и алчно и докато се наслаждаваше на сладостта им, неговата набъбнала мъжественост се притисна към очакващата й топлина по-ниско. Преминал през встъпленията, лишен от целия самоконтрол, който притежаваше, той насочи проникването си с ръка, както бе необходимо, и бе изумен, когато усети, че плъзгащото му напредване срещна неочаквана преграда. Невъзможно, помисли си той, усещайки нежното движение на бедрата й. Проникна напред в задъхано очакване и тя изстена леко, а движението му бе спряно на същото място. Невъзможно или не, не бе за вярване, но в ръцете му лежеше девственица. Шокиран, той запази неподвижно равновесие за част от секундата, а след това се просна вцепенен до нея. Какво бе направил, за да бъде така иронично опроверган, помисли си той, проклинайки тихо всяко божество или дух във вселената.

— Защо спря? — прошепна отчаяно Блейз с гореща ръка върху рамото му. Тя усещаше само как дъхът й е заседнал в гърлото и опиянена от усещането, знаеше само, че трябва да го има.

Той се извъртя рязко и избухна:

— Ти си девствена!

— Това да не би да е считано за грях в твоята култура? — Сините й очи го гледаха невинно, но под дългите й клепки гореше страст.